Беше толкова красив, нежен и безплътен докато валя, а сега е унил, разбит и остарял.
Много бързо хорските крака потъпкаха невинността и белотата и превърнаха мечтата за красиво от вечност в миг.
Дали и чувствата ни са толкова преходни, или могат да издържат на тежките и окаляни обувки, които газят и мачкат?
Или може би трябва снегът да е навалял там горе, в планината, та само вятърът да го гали и брули и да дава измамна мекота на формите му.
Снегът вали в душата ми.
Лошото е, че адският огън е толкова могъщ, че не му дава да натрупа, а имам такава нужда от неговата ледена пелена.
Да забравя, да заспя в Бялата прегръдка и да направя крачката към Светлото и Спокойното.
Ще сляза и ще направя един снежен човек от калния сняг и ще чакам пак да завали и белотата да го пречисти...
Лека нощ....
Има ли Западът ресурс да воюва срещу Рус...
За хърбела и щърбела