Това е една история, която съм разказвал на някои хора, но незнайно защо никога не написах. Днес нямам работа и спокойно мога да го свърша, още повече, че цял ден си мисля за нея. Още от ранното си детство имах един непрекъснато повтарящ се сън - тичам към брега на морето, стигам до една скала, политам надолу и... сънят свършва. Сънувал съм го хиляди пъти. Без преувеличение. Единственото, което със сигурност знаех е, че това е Средиземно море. След това нещата се стекоха така, че на два пъти бях и в кома. От първата не помня абсолютно нищо, но за втората нямам и секунда забравено, или пропуснато. След втората кома животът ми стана различен - уж си беше моят живот, но непрестанно имах усещането, че е завил в друга посока. Освен това, от втората кома излязох с "екстри", но това го споменавам единствено, защото има връзка с моята история. След излизането ми от втората кома вихърът на живота ми се засили и ме "изхвърли" в Италия.  Отидох там като певец, но осъзнах, че животът ми ще тръгне в коренно различно направление, както и стана. Една година след пристигането ми в Италия започнах да се занимавам с нетрадиционна медицина и с разни други практики, продиктувани от "екстрите". Междувременно бях и ръкоположен и един ден, докато седях в Руската църква в Милано, един католически свещеник доведе руски монах, който бил на гости. С тях дойде и сестрата на католическия свещеник - жена, която по това време беше някъде на 34 години. Докато отците стояха в другата стая и си обсъждаха техните си дела, с момичето се заговорихме и всеки взе да разказва с какво се занимава. Щом споменах, че се занимавам с нетрадиционна медицина и други подобни практики, момичето сподели, че имало странен проблем - след като станала на 25 изведнъж започнала да изпитва неистов ужас от това, че трябва да бъде физически с мъж. Изведнъж и без никаква видима причина. Започнах да я разпитвам, за да открия причината, защото такава със сигурност съществуваше, но нищо не излизаше. Междувременно искам да спомена, че през този период работех с един известен специалист по хипноза - Емануела Помпас, с която бяхме провеждали редица сеанси за явлението прераждане. Знаех как се прави, но никога до този момент не бях опитвал да хипнотизирам човек. Е, неочаквано и за мен самия успях да я хипнотизирам. Започнах да я разпитвам за несъзнателното й детство. Нищо. Тогава я попитах, каква е била в предния си живот. Момичето беше кръглолико, но след като я попитах чертите й сякаш се промениха, овалът сякаш се удължи и скулите й изпъкнаха... Започнах да я разпитвам. На девет чичо й я изнасилил и родила. На 25 умряла по време на раждане. Лесно направих връзката със страховете й - за да умреш по време на раждане, първо трябва да забременееш, а това става, ако преспиш с мъж. Момичето просто бе пренесло страха си в този живот. Нататък беше лесно - "освободих" я от товара, като й казах, че няма опасност. След това ми щукна да я попитам къде е живяла. Отговорът беше Алжир. Попитах я, какъв съм й бил аз и тя отговори - братовчед. Когато я събудих не помнеше нищо. Разказах и, а тя почти изпита ужас. Седмица по-късно ми се обади и ми каза, че имала връзка с мъж - пълноценна и без никакви страхове. А аз повече не сънувах онзи сън.

Много интересна история, наистина! Благодаря за споделеното! :)

Радвам се, че ти е допаднала :)

всеки един човек има различна поносимост към хипноза-
емоционалните хора по-лесно ли се поддават на такава-ти
какво мислиш по въпроса?!

Според мен нещата зависят от това, дали човекът иска да бъде хипнотизиран. Да ти предизвикваш отпускане у него, но той може да се бори срещу това, ако не желае да е хипнотизиран, а иначе - по-лабилните са по-лесни