Аз си тръгвам от теб,

от тъгата събрана

в малка чашка кафе,

в поувяхнал букет,

от лъжите безчет,

от поредната рана

от кинжал в кадифе,

от живота отнет..

 

Ще оставя надежда,

осем капки любов,

два три спомена топли

и усмивка добра.

Сутрин пак ще проглеждащ

в страх от изгрева нов

и ще търсиш сред вопли

онзи, що не разбра...

Турбоч, и твоята не е лесна с тая широка душа.

Е, по-добре широка мъжка душа, отколкото широка женска ......., нали? :))

По-добре е, няма съмнение . :)

много тъга,приятел,но да го запомниш това от мен,че една
широка женска душа може да тъгува много,много повече....
и то добре прикрито-въпрос на светоусещане все пак.

Може, ама надали...

ама е факт...и то неуспорим-не ме разочаровай-мислех,че добре
познаваш жените-понякога зад едно засмяно женско лице може да
има океан от тъга,или копнеж,или някаква дифузия от двете-факт е
също,че жените сме по-сложно устроени от вас,мъжете.

Именно - прекалено добре ги познавам и съм в час

Хубав стих! Поздравления!С пожелание за успехи и щастие, по пътя на живота!

Благодаря!