и от своята клетка

съзерцава света

и очаква любов.

Синевата безбрежна

и прекрасната гледка

ще удавят в тъга

даже порива нов.

Тя жадува прегръдка,

топло рамо, усмивка,

блясък в нежни очи,

споделено сърце,

но умът като хрътка,

като тежка горчивка,

като черни лъчи,

като с мръсни ръце

не й дава почивка

и прекрасната птица

не разперва криле,

не запява, а плаче

и сълзите й капят

по душата ми бавно

и поникват цветя

във мойто сърце....