Това ще бъде една дълга, тягостна и тъжна вечер.

Ще седя пред монитора в очакване на теб, макар да зная, че няма да се появиш.

Ще ми липсва всичко.

Гласът ти, устните, усмивката, пръстите, лакът, жестовете, погледите, объркаността, колебанията, минутите на близост и дори студеното отдалечаване.

Не осъзнавах докрай колко съм се привързал към теб.

Знаех, че те обичам, но не разбирах колко ми е мило присъствието ти.

Та през тези дни бяхме на практика неразделни....

Смешно, нали?
Ти там, а аз тук и все пак заедно.

За толкова малко време си казахме толкова много неща, сякаш сме живели години заедно.

Зная, че и аз ще ти липсвам.

Не по същия начин, може би не толкова осезателно и болезнено, или може би повече?

Сигурно никога няма да го разбера.

Ще постоя пред монитора, ще разгледам за хиляден път снимките ти, ще си припомня всичко свързано с всяка отделна, онази невидима ръка ще стиска гърлото ми в перверзна радост и така....

Сетне бавно ще стана, изпълнявайки наум ритуала, който повтаряхме... Нашия ритуал...

Ще си легна бавно и ще прегърна възглавницата, мислейки за теб...

Дали ще те сънувам пак?

А на сутринта ще се събудя с болката от липсата.

От снощната и от предстоящата...

Това ще бъде една дълга, тягостна и тъжна вечер.

Първата от много такива.

Вечери без теб.

Обичам те...

толкова нежност и копнежност по нещо тъй
безвразватно изгубено-послание,пропито от...
любов...и преливащо от нея...привет!!

Това можеш да не го одобриш, можеш и да го изтриеш, можеш да го направиш каквото сметнеш за добре. Просто много се радвам, че се върна :)
Произведението е... толкова твое, че боли. :) Приказно