Ще седя пред монитора в очакване на теб, макар да зная, че няма да се появиш.
Ще ми липсва всичко.
Гласът ти, устните, усмивката, пръстите, лакът, жестовете, погледите, объркаността, колебанията, минутите на близост и дори студеното отдалечаване.
Не осъзнавах докрай колко съм се привързал към теб.
Знаех, че те обичам, но не разбирах колко ми е мило присъствието ти.
Та през тези дни бяхме на практика неразделни....
Смешно, нали?
Ти там, а аз тук и все пак заедно.
За толкова малко време си казахме толкова много неща, сякаш сме живели години заедно.
Зная, че и аз ще ти липсвам.
Не по същия начин, може би не толкова осезателно и болезнено, или може би повече?
Сигурно никога няма да го разбера.
Ще постоя пред монитора, ще разгледам за хиляден път снимките ти, ще си припомня всичко свързано с всяка отделна, онази невидима ръка ще стиска гърлото ми в перверзна радост и така....
Сетне бавно ще стана, изпълнявайки наум ритуала, който повтаряхме... Нашия ритуал...
Ще си легна бавно и ще прегърна възглавницата, мислейки за теб...
Дали ще те сънувам пак?
А на сутринта ще се събудя с болката от липсата.
От снощната и от предстоящата...
Това ще бъде една дълга, тягостна и тъжна вечер.
Първата от много такива.
Вечери без теб.
Обичам те...
11.12.2011 22:08
безвразватно изгубено-послание,пропито от...
любов...и преливащо от нея...привет!!
Произведението е... толкова твое, че боли. :) Приказно