Напоследък около мен събитията идват едно през друго и най-интересното е, че скоростта на случването им се увеличава непрестанно....

Събития всякакви – и добри, и много добри, и по-малко добри, дори и прекрасни...

А аз, уж участвам в тях, уж водовъртежите им ме подмятат в някакви стремглави танци, а същевременно се усещам като страничен и хладно безпристрастен наблюдател, регистриращ педантично случващото се....

Събуждане, активност, контакти, заспиване, събуждане.... и така до безкрай. Другото са подробности, коя от коя по-шарени, но подробности.

Странен е този стазис, защото е безкрайно нетипичен за мен.

Въпреки това усещам, че нещо се кани да почука на вратата ми.... Нещо се мотае там отпред и не може да се реши, да си тръгне ли, да влезе ли и само тъпче в кръг... Аз не го виждам и не мога да го разпозная, но зная, че е там... Изненада някаква... От онези по Скорпионеното време на годината. Странно, дали този път жилото ще е лечебно, или отровно, макар моите мили Скорпионки винаги да са ми обяснявали, че ме жилят с лечебна цел... На тях може и така да им се е струвало, ама само аз си зная как съм оцелявал след всеки “лечебен” курс...

Не зная, защо толкова много ги обичам... Не би трябвало, тъй като са ми причинили големи тегла и мъки, ама на` - привличат ме и това е.... Пустият им магнетизъм, бликащата хищна сексуална мощ и ненасита карат кръвта ми да клокочи като лава! А очите им.... Няма такива очи! Загадъчни, топли, хищни, меки, женствени, обещаващи, изгарящи, диви и покорни, плачещи и ехидни... И всичко това в едно неделимо и омагьосващо цяло...

Не зная коя стои пред вратата ми... Сигурно и самата тя още не го знае, но усещам сладостта й да тече като сок от праскова по вкусовите ми рецептори и кротко подлудявам... Не ме интересува, дали ще е нещо нетрайно, или за цял живот! Искам я! Искам да я изпия до дъно! Да я усетя премаляла в обятията ми и в очите й да се чете ОНОВА ЧУВСТВО! Да я имам докрай, цялата, без задръжки и когато стоновете й стигнат своето кресчендо да се гмурна в очите й, превърнали се в проход между световете... Ще я обичам... Ден, два, месец, година.... Колкото й стига... Искам да я обичам...

Е, настъпва времето на Скорпиона...

Ще чакам почукването по вратата ми, а ако още не е осъзнала, че е пред нея – ще отида да й отворя. Зная, че е там....

но после /може и след много време/, разбираш, че чувствата са били добри!:)))

ухапан от един скорпион

Абе, аз много работи съм разбрал, зер лечението трябва да носи здраве, ама....
Добре дошъл на борда :)
Аз вече пет години (ще станат точно пет на 10.11), си лекувам раната...

от името на скорпионките - такива сме,всички ни искат,но малко могат да ни понесат.Много красиво си го написал!

Номерът не е в понасянето, а в липсата..
Благодаря!