Крачката...

Черното пред очите, преди да се пренесеш в другите светове.

Защо съм спрял тук...

Не ми се е случвало преди.

Стоя между двата свята.

Тъмно е и потната ръка на страха бавно се стяга около гърлото ми.

Не зная.

Не съм.

Няма ме.

Не разбирам.

Стоя.

Чакам нещо.

Някой.

Усещане за присъствие.

Нещо трепти около мен и в мен.

Нещо ще се промени...

Изведнъж го виждам.

Изпълзя от съня.

Бавно.

Отначало нерешително.

И той не знае.

Не разбира...

Спря...

Опашката стърчи заканително.

Отровният шип блести.

Дошъл е за мен.

Пратила го е.

Трябва да отида и да го яхна.

Трябва да прекосим Стикс.

Той не е страшен.

Носи обич.

Прегръщам го.

Жилото му се забива във врата ми...

Светлина....

Тя...

............