Прочетен: 2869 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 14.10.2011 22:25
Онова чувство. Гадното чувство под лъжичката, примесено със стягането на гърлото и сърцето.
То е като жлъчка - кисело и гадно и те кара да се отвращаваш сам от себе си, от слабостта си.
Около мен е тъмно. Лепкаво черно и студено. Като в отдавна непалено огнище на стар, прокълнат и изоставен на собствената си съдба дом. Прегърбен и мръсен.
Влага, която те просмуква до кости и те кара неудържимо да се тресеш.
Музиката не помага.
Разговорът с дъщеря ми е само отсрочка.
Това не е депресия. По-лошо е. Депресията се лекува, а това няма начин да излекуваш, защото се е забило в корените на душата ти и за да го изтръгнеш, трябва първо да я убиеш.
Това е безкраен тунел без изход. Няма светлина, няма движение на въздуха, няма дори звук от стъпките ти. Не знаеш накъде вървиш, защото отдавна си загубил ориентация. Дори краката спират да те болят.
Другата болка, обаче, е жива. Пулсира, разкъсва и изригва, пари и се забива, гаври се.
Единствено спасение остана сънят.
Стига да не заспиш в тунела.
Може би има някой, който може да го излекува, без да убива душата...Спокойна вечер!
15.10.2011 08:38
За депресията не отваряй дума, че след рака това е най-страшната болест. Прекарах я на 35 годишна възраст от огромен страес и преумора. Едва оцелях, но се научих с цената на адски мъки, че освен един външен орган, човека имал и вътрешни органи. За да се спасиш от депресия е нужен страхотен инат, непрекъсната работа, спорт и стискане на зъби. При тоя режим и с малко късмет след 4-5 години постигаш подобрение а след 10 може и почти да се оправиш. Много хора бъркат депресията и апатията, но това са коренно различни неща. Едното е страшна болест, докато другото е временно настроение.
Прав е Кушел, минава след няколко години, но все мъничко си остава... ;)
