Защо ме боли? Не би трябвало да има причини, а ме боли. Сърцето ми е една стегната топка, която спира дъха ми.  Онези клетки, които някой е вплел в това работливо животинче, за да не си тупка безгрижно, а да те кара на моменти да се сгърчваш... Според мен това си е чиста проба самоопределена съдба – да те боли. Да чувстваш, да съпреживяваш, да помниш, да сънуваш, да те нараняват и да се самонараняваш, оставяйки други да те нараняват... Дали пък не е от съня? Или от навъсения и изпълнен с някакви магнитни аномалии ден? Или от общественото малоумие? Или от всичко, взето заедно? Не зная, но по-скоро е аскетичната и пожелана самота, защото е много трудно да намериш някой да сподели дните и нощите ти, особено, ако е имало преди някой друг и са ти го откраднали.... Това убива и възражда, а процесът е извънредно болезен... Знам ли... Самотата е привилегия на духа, но е най-смъртния враг на тялото и ума... Щрак... Няма ме...

Ох, направо ме депресираш....знаеш, че си те харесвам като човек и ми е мъчно да те чета такъв:(

Ако мислиш, че на мен ми е радостно....

"И ТОВА ЩЕ МИНЕ"

Да, знам я, но знам, че когато мине, притчата пак ще влезе в сила и така до безкрай...

Много си емоционален, болезнено чувствителен, отпусни душата си!
Остави чувствата да те завладеят, а мислите да се подредят... Скоро ще се почувстваш по- добре!

Мислите ми са подредени като в аптека...
А емоцията се поражда от всичко около мен - да спра да живея ле?

Няма по- важно от това да бъдете живи и здрави.. Ти и дъщеричката ти!
Да подкрепяш и помагаш на хората, които имат нужда от теб! Другото се подрежда от само себе си..Тогава идва любовта, приятелството.
Ти си щастлив човек! Умен, образован, интелигентен,имаш работа, възможности, имаш близките си:)
Какво по- хубаво от това!