Здравей, Звездичке...

или май е "Сбогом!"...

обърках се,

прости на мен, глупака...

недей да ме поглеждаш

във очите,

че бързам много,

ще изпусна влака...

О, не! Не е така...

не ми е криво...

привикнал съм,

недей се притеснява,

а влагата в очите ми избива

от топлина...

тук страшна жега става...

Ще мине ден

и ти ще си заминеш

далеч от мен

през няколко морета,

а аз у себе си ще кътам

скришом

от твоя дъх

в душата ми оплетен...

Не ще те помня,

ти ще ме забравиш -

така е правилно, нали,

така поиска,

ала не вярвам

тъй да ме оставиш,

че нещо също

твойто гърло стиска...

Здравей, Звездичке...

време е за сбогом

за черни очила

и ушни тапи...

преди началото

настъпи краят...

Здравей и сбогом..

щастие желая...