Абе, не мога да ги разбера тези, дето постоянно ги напиня да творят литература...
Винаги съм си мислил, че човек трябва да седне да пише тогава, когато е натрупал достатъчно, или е свидетел на събитие, та има какво да каже.
Какво е това да седнеш пред клавиатурата и да започнеш да си смучеш от пръстите сюжети, или, не дай Боже, да мътиш такива метафори, че същите да прехвърлят прага на делиричното.
Добре бе, човек не може непрекъснато да има нещо толкова важно за съобщаване на другите! А и тук не съм забелязал да се навъртат някакви мъдреци от типа на Лао Дзъ, въпреки че на някои много им се иска.
Чета и не зная, дали да плача, или да се смея.
Единият нощно време се превръщал в пещера, дълбока точно тридесет метра (очевидно я е мерил). Другият, като седнел на Пътя и от едната му страна потичала вода...Ами, иди седни в Сахара и няма да си знаеш парите...
Трети пък много разбирал от политика, а като го четеш, цъкаш с език и се питаш, как са го изтървали...
Четвърти ходи по хорските блогове предрешен като какво ли не и сипе простотии.
Пета зове вуйчо си Груйчо, ама и тя не знае защо.
Шести....
Дано това да е някаква тяхна автотерапия, защото в противен случай направо не ми се мисли.
Ако не е терапия, то тези са побратими на небезизвестния Васисуалий Лоханкин, дето пишел в петостепенен ямб (дано сте чели Илф и Петров).
И те така...

Блоголакс, което повечето приемат заради умствения запек, от който страдат.

но като гледам, доста време ще ми трябва за обиколка...та се чудя дали да не си го спестя!

По-добре си го спести :)

Страданието е хронично, бих казал...

С други думи- речеви разстройства...:))

Съмнявам се че много хора са ги чели (Илф и Петров). Нали знаеш, чукча не читател. Чукча - писател!