Най-сетне дойде.

Навън вали, дъждовните сълзи се стичат по слепите стъклени очи на моя дом, а аз просто съм тук.

Тук съм, а съзнанието ми се рее...

Когато е дъждовно и нощно виждам най-красивите цветни картини от други светове в ума си.

Лилаво... Мекота на балдахин... Тишина, прорязвана само от шепота на вятъра.

Светът, този свят, е някъде другаде. Далечен и незначителен.

Прекрасно е и е тъжно.

Като в бавен и нежен реквием. Като в бавен вещерски танц. Като в обятията на обичана греховна жена...

Светлината е някъде навън, затворена в прашната делничност, а тук е мир...

Прекрасно е.

Прекрасно е да сънуваш буден и да се наслаждаваш на неповторимостта на събудените възприятия.

Сърцето ми е тъжно-влюбено. В някой и нещо.

Лилаво... Тихо, топло, нежно и тъжно...

Моето време...