По това време обикновено съм се изпружил в леглото и спя, или заспивайки разсъждавам.
Да, но сега ми е хубаво и още не ми се спи.
Като се замисля, нямам никакви причини да ми е хубаво,но... 
Не, че не зная кои са щастливи безпричинно, но моята идиотия е различна.
Просто си бях отишъл, ама май от другата страна вироглаво не го приеха и пак затопляме отношенията.
Обичам си я.
Няма друга, която да чета с такова удоволствие и затаен дъх, а зимането е малко и направо да му се чудиш, откъде вади това чувство и разсъждения.
Това зверче ме кара да се усмихвам, а когато тръгне да ми се ежи и да му наритам дупето...
Знам, че ми е хубаво. Другото не ме ебе, за да се изразя литературно.
Чу ли?
А, добре!
Ти гониш!

:))) хахаха, ще те хване!

Хубаво ти е. Нека!

:)

Нека ми е, я ;)