Отдавна обичта ни сам зарових

във пуста твърд... там тръни даже няма...

Излишно е света да преобръщаш –

запалих и последните мостове,

и замъците ни от суха слама...

Остана само мъртва пепел хладна...

Обгърна лед последната надежда,

а моята любов заспива гладна

и тайно във съня към теб поглежда...

Недей... Излишно е сега да идваш...

Та аз от чакане съвсем забравих,

коя си ти и даже как изглеждаш....

Край мен минавай без да ме поглеждаш.

Отдавна скъпа в рамка те поставих.

Иди си... Май не трябваше да идваш...