Започна се с това, че трябваше съботно да ставам и да ходя на работа, ама доста се двоумях да ви кажа... От вчера спя като новородено и изобщо не ми се ставаше.

Обаче си рекох - "Марине, хората на теб разчитат и не е добре нито за тях, нито за икономиката на България, ти да лежиш като пазарджишки пъдар, а те да страдат!"

Станах и са звлякох аз, ама влачейки се оглеждах и се питах, къде са бе, да еба и хората...

Ами, накрая се оказа, че съм ходил ей така - да споделя самотата на офиса, зер да не му е мъчно, че днес не съм превисявал в него...

Както и да е.

Излизам и отивам да си купя от сладоледа на Венки на Витошка и Солунска (зер само той е сладолед като света), и таман го кусам с преголям кеф, дрррр и аморето от далечен и братски БлагоевгрЪд ми звъни да се включа...

Звъня му аз на това скръндзище, дето все едно е дъщеря на габровец и шотландка и се започва:

- Бла-бла-бла? - тя.

- Дрън-дрън-дрън! - аз, докато накрая ме пита какво правя.

- Ям сладолед. - викам.

- А?!!!

- Аха!

- Добре ли чух?! Ти ядеш сладолед?!!!

Лелеее... толкова ли е странно? Все едно аз и сладоледът сме две коренно различни и взаимно изключващи се форми на живот...

Накрая Аморето го смила.. (яденето на сладолед от моя страна).

Пожелаваме си приятни деньове и се разбираме да се видим в пет на ъгъла до млекарницата, което на нашия шизоиден език означава в скайп.

Преди да си вляза в къщата, една готина кака от казиното до нас успя за около десет минути да ми отправи серия от комплименти, включващи червените ми бански, дето тука разни подхуйници ги сънуват, да я убедя в превъзходството на малките цици и те така...

Сега ядох екструдеран ориз и след малко ще се емна да превеждам, а после ще ходя и да избича тренировката, що проспах сладко-сладко снощи.

За довечера не знам - много време има дотогава и ще го мисля.

Айде, и дано и вашият ден да е разкикерчен, че да не страдам...