остава...насладата от съзерцанието!!

И недоизказаните болки...

Думите са несъвършени. Особено за природата

Понякога са чисто злато
кехлибарен мед,
който капе във сърцето.

Понякога са песъчинки
златни край морето,
като бисери блестят...

Понякога са златни листи,
усмивка на лицето,
трепети най-чисти...

Листи, златни сълзи от очите
на есента... тиха тъга
по разпиляното на дните...

Понякога са думите...
недоизказани в очите,
всичко вече казали.

Това си го слагам в блогрола! Е, и при мен думите са така...