при тебе само той остана

да трие сълзите пропуснати

и да лекува тежки рани

да те завива със душата си,

когато ти е много хладно

и да ти дава от надеждите,

щом нощем се почувстваш гладна...

да стане твоя сянка втора

да се превърне във доспехи

да бъде твоята опора,

дори да жънеш пак успехи...

Ти сетне пак ще го подминеш,

а той пак мъничко ще страда...

за кой ли път ще се разминеш

със твоята добра награда....