Кафява нощна пеперуда

във виолетов здрач облечена

за сетно сви крилата си и кацна

на огъня на бялата ми свещ

и даже болка не почувства,

а само плахо трепна

от допира на жълтото езиче

и стори ми се, че усмивка

чертите й направи по-красиви,

защото сля се с любовта...

Животът ни е просто кратък сън,
от който искам аз да се пробудя.
Ще полетя към пламъка навън!
Превръщам се във нощна пеперуда...

:)

Политнеш ли веднъж не ще се спреш.
В очите ти компас ще бъде пламък,
а ти ще го превърнеш във копнеж,
докато стане твой надгробен камък...