макар да беше друга

във топлата й пазва

отново с теб се слях

и пулсът на сърцето

крещеше твойто име

а аз виновен бях,

защото във ума ми

целувах твойте устни

и стисках твойта длан

от яд и страст настръхвах

разкъсвах се и търсех

в недрата й да видя

пак онзи сладък блян...

а тя бе тъй покорна...

как пиеше с очи

очите ми блестящи...

и моите сълзи

в плътта й нежно-свежа

попиваха смирено....

тя тихо ги избърса,

а после ме целуна

и тръгна си в нощта

до дъно наранена

със буца във гърдите

от моята вина...

последна нощ със теб...

градът унило гасне

и сива самота

душата ми обгръща

кънти последен вик

смирено се загръщам

със твоя светъл лик

и утрото очаквам,

най-после да узная,

че тази сетна нощ

душата си продадох

за твойта свобода...