Я, колко си пораснала!

Направо ще се гръмна...

изглеждаш ослепително!

Какви са тез крака,

каква е тази задница,

а белите зъби

ми действат усмъртително...

Аз помня те когато

седеше ми на палеца

и гледаше ме мило

с очичките мънистени.

Сега си арогантна

и бляскава красавица

и сякаш не е било

момичето замислено...

Да те прегърна казваш..

а, ти си сваляш дрешките...

забрави ли, момиче

на колко съм години?

Ти знаеш да прощаваш,

а аз си зная грешките -

от влюбени момичета

едвам не се споминах...

И ако утре тръгна,

и ако утре тръгнеш,

какво ли ще остане

от тази нощ единствена -

една огромна рана

като огромен кърлеж,

разграбено имане,

сърце във клещи стиснато...