Може би много малко, защото този Лукчо бе пълен безотговорен антимонархист и комунист, пък сега тези са си в нафталина.
Разсъжденията ми, обаче, няма да засягат малкия и дребен градински провокатор на сълзи, а един друг образ, ама не съвсем него, ами Неговата, която в книгата хич и не се упоменава, щото синьор Родари си е отмъстил на Височеството, като не е упоменал неговата женска...
Досетихте ли се?
Става въпрос за принц Лимон...
За онзи скорбутник и киселяк, невротик и изтнънчено префърцунен поради поколенията благородници, които бяха заменили обикновената червена кръв с жълт киселоч.
Само че аз, понеже съм си нестандартна тиква и очевидното ме кара на прозявки, незнайно защо се замислих за възлюблената принцу и негова вярна спътница, а именно - принцеса Лимонада.
Както си личи от името, принцесата също е киселяш, ама е натъпкана с разни подсладители, Е-та с всякаква номерация и е затворена в стройна и примамлива бутилка, наречена тяло...
И докато за принца всичко е ясно и еднозначно, около принцеса Лимонада нещата са доста размити, тъй като тя буди доста противоречиви чувства у околните - едните не забравят лимонения й произход, а другите просто й се кефят като на разхладителна напитка, зер принцеската умее да се отдава разхладително, нали...
Тези от вас, които навремето са пили малко Кока Кола, много добре познават Лимонада... Тя бе повсеместна и вездесъща, а и винаги на една ръка разстояние... Бутилките се сменяха, първо онези с топчетата, които се наричаха "лимки" и с които децата си играеха, после онези с порцелановите капачки, които бяха малко по-непретенциозни, но за многократна употреба, докато се стигна до ширпотребата....
Много Лимонади щъкаха и определяха битието на разните псевдо принцлимончовци, тропаха с краче за Перла 5 (нещо като комбинация между автоматична пералня и Т54 - танк от СССР), искаха Кент от Кореком и Жигула...
Все пак тези Лимонади бяха народни и лесно се преглъщаха, въпреки пенливия си на моменти характер...
Обаче строят се смени, конюнктурата тоже и нашите Лимонади се оказаха в положението на Изаура и Москвича - струват скъпо, ама никой не ги ще...
Мислите ли, че Лимонадите изчезнаха?
О, не!
Лимонада е вечна! Тя е най-приспособимото питие!
Тя и сега е сред нас и отдалеч я виждате да се полюлява на високите си токове, разпиляла буйни коси и скрила очите си зад слънчеви очила!
Новата бутилка е лъскава и с добавъчен материал, та да я гледаш е чак възбуждащо! Тя ухае на реклама, на телевизионен спот, на недостъпно намаление във фирмен бутик и е толкова, ама толкова привлекателна, та чак не ти се иска да я доближиш....
А доближаването е страшно...
И не за друго, а защото когато свали фирмените слънчеви очила, изведнъж разбираш, че в теб се вглежда Нищото... Тъпо, безизразно, като зомби от американски нискобюджетен късометражен филм... Побиват те тръпки, защото Нищото е безгранично, дори да се крие зад параден феминизъм, или наизустени "истини" за живота...
Ти, понеже си тъпо парче, решаваш, че ще можеш и ще искаш да вдъхнеш искра живот на тези очи... И тук започва трагедията...
Колкото повече ти се опитваш да внасяш светлина в нейния свят, колкото повече носиш усмивки и смях, толкова повече тя се въси и се държи враждебно...
Красивата и сексапилна походка се превръща в грозен марш на Робокоп...
Къдриците се сбиват и докарват формата на шлема на бащата на Анакин...
В гласът има сарказъм и презрение...
Ти не разбираш...
Ти се чудиш, къде ли си сгрешил и с какво си предизвикал появата на подлудената от язва Ледена кралица...
Не, не си ти...
Ти си си добре....
Другаде е заровено кучето, бедни ми и страдални приятелю...
Тя е Лимонада и за да е щастлива, по онзи свой извратен начин, на нея й е нужен принц Лимон!
Много често тя успява да те направи такъв, какъвто тя иска, а ти не искаш да бъдеш.
Малкото оцелели я карат на глюкоза дълги години, за да могат да изхвърлят разяждащата киселина, а има и такива, които остават за цял живот инвалиди, или се потапят в обятията на онзи производен на гроздето, а и на някои други растителни форми алкалоид, само и само да заглушат загнездилият се в главите им победен вик на Лимонадата...
Само не ме питайте за рецепта...
Не я зная...
Пил съм много Лимонади, много пъти съм трошил бутилката в стените и пода, ходил съм на процедури по дезинтоксикация, но... тя пак се появява, а аз пак поглеждам онова черно и безизразно Нищо и нали съм си непоправим, бавно надигам Лимонадата...
Ти, понеже си тъпо парче, решаваш, че ще можеш и ще искаш да вдъхнеш искра живот на тези очи... И тук започва трагедията...
Има едни непретенциозни, по 69 стотинки, тех койт`не се е сетил, ги прави...други, с повече авторитет, поради фамилна принадлежност са от по лев и десет...те се родеят с Ябълките, Вишните, Фантите, но най-вече, се гордеят с далечното си роднинство с Кока-колите...
Независимо обаче от потеклото, Лимонадите, си остават само Лимонади.
От мен съвет...те са само разредител, не и основно питие...не залагай особени надежди на тях и няма да оставаш разочарован...:)))
Пожелавам ти сладък ден...за тази работа и бозата върши чудеса :)))
Сладък ден и на теб с някой Мартин(и) ;)
рецептата е следната - зарязваш Колата и изпиваш коняка с наслада!:)))
