Постинг
07.09.2011 15:46 -
Преписано с послепис
"Прекосих океани от време, за да те открия"
Една толкова любима реплика от филм. Сякаш запечтала цялото очакване на истиското. На него!
Казват, че любовта е вечна и пътува във времето. Носи се като копринен шал и само за миг поспира, докосва те и често те белязва завинаги.
Съвсем не целя мелодраматичност. Няма нищо по-невероятно от пепелта... Защото е горяла! Случило и се е нещо тъй шеметно, че е изпелелило предрасъдъците и, гордостта, задържките, миналото и бъдещето. Всичко!
Радвам се, че ми се случи! Това е най-хубавото което съм нямала, защото никой не може да притежава чувствата. Те просто са наоколо.
Остават спомените, онова в което сме се превърнали. Едни стават меланхолични, други философи, а ние с теб-станахме хора. Бяхме сенки пиещи се една друга, давещи се в езера от сълзи, вопли, страст, страх, огън и обич. А, сега всичко вече е различно.
Ти мълчиш загърнат в плаща на безумната си гордост. Онази която не би стъпкал независимо от това колко силно пищи сърцето ти. Аз зная как нашепваш нощем. Нашепваш на голите стени. На тишината. Мълчи сега! Очите ти ми казаха всичко.
Чувствам дъха ти. Чувам стъпките ти пред вратата. Чакаш да отворя, ти не би почукал. Но, чакаш! Търпеливо, почти вечно. Знаеш, че съм от другата страна...
Но, виждаш ли? Аз не вярвам в гордостта. Отдавна съблякох моята и я хвърлих в пламъците на собствената си лудост.
Истинската обич е нещастна. Тя е агонизираща и плашеща, и дива, и разкъсваща, и наша. Вечна!
В друго време, в друг свят, пак ще те намеря.
А, моите и твоите очи ще се търсят в нощното небе. Ще пишат заклинания от нежност. Ще се вричат. И ще плачат...
Дявол... Малък, проклет сладък, дълбок, нежен и объркан дявол...
Дявол, който се сгушва на рамото ти и мечтае за обич...
Дявол, който е толкова бял, самотен, недопустимо горд и ..... раним...
И който се пречупва, за да ти каже "Извинявай.... обичам те"....
Често мълчанието и гордостта са уроци - както за самия теб, така и за другия, а иначе всичко продължава...
Докога ли?
Докато ти и дяволът си простите и станете едно...
Една толкова любима реплика от филм. Сякаш запечтала цялото очакване на истиското. На него!
Казват, че любовта е вечна и пътува във времето. Носи се като копринен шал и само за миг поспира, докосва те и често те белязва завинаги.
Съвсем не целя мелодраматичност. Няма нищо по-невероятно от пепелта... Защото е горяла! Случило и се е нещо тъй шеметно, че е изпелелило предрасъдъците и, гордостта, задържките, миналото и бъдещето. Всичко!
Радвам се, че ми се случи! Това е най-хубавото което съм нямала, защото никой не може да притежава чувствата. Те просто са наоколо.
Остават спомените, онова в което сме се превърнали. Едни стават меланхолични, други философи, а ние с теб-станахме хора. Бяхме сенки пиещи се една друга, давещи се в езера от сълзи, вопли, страст, страх, огън и обич. А, сега всичко вече е различно.
Ти мълчиш загърнат в плаща на безумната си гордост. Онази която не би стъпкал независимо от това колко силно пищи сърцето ти. Аз зная как нашепваш нощем. Нашепваш на голите стени. На тишината. Мълчи сега! Очите ти ми казаха всичко.
Чувствам дъха ти. Чувам стъпките ти пред вратата. Чакаш да отворя, ти не би почукал. Но, чакаш! Търпеливо, почти вечно. Знаеш, че съм от другата страна...
Но, виждаш ли? Аз не вярвам в гордостта. Отдавна съблякох моята и я хвърлих в пламъците на собствената си лудост.
Истинската обич е нещастна. Тя е агонизираща и плашеща, и дива, и разкъсваща, и наша. Вечна!
В друго време, в друг свят, пак ще те намеря.
А, моите и твоите очи ще се търсят в нощното небе. Ще пишат заклинания от нежност. Ще се вричат. И ще плачат...
Дявол... Малък, проклет сладък, дълбок, нежен и объркан дявол...
Дявол, който се сгушва на рамото ти и мечтае за обич...
Дявол, който е толкова бял, самотен, недопустимо горд и ..... раним...
И който се пречупва, за да ти каже "Извинявай.... обичам те"....
Често мълчанието и гордостта са уроци - както за самия теб, така и за другия, а иначе всичко продължава...
Докога ли?
Докато ти и дяволът си простите и станете едно...
...
цитирайТи? "..."?
(мечка)....
цитирай(мечка)....
Аз. И със сигурност не е муха, която нали...
цитирайУсетих се.... Първо си рекох, че е трианална муха, ама като пробвах да зачистя не стана....
цитирайНе съм сигрна как да кометирам, има неща които просто се усещат. Красиво е
цитирайХммм, благодаря, че ме нарече магьосник ;) Ти да няма какво да кажеш... :)
цитирайПовече от шокиращо, нали?! Запиши си този ден. :)
цитирайМай е по-добре да го отпиша...
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
