а очите й чакат някоя ласка,

кой ли знай, откога тихо там е заседнала,

безнадеждно надянала клоунска маска...

Тя не спря да брои колко стъпки преминали,

колко нежни ръце ей така я подминаха...

и накрая снега в своите устни изстинали

се смили и с целувка подари я на зимата...

 
Тя заспа

а по скулите

топло се стичаше

заледена сълза

от кинжала в

сърцето й...

не разбра

обичта ми,

че изтръгнах

душата й

и дарих я на теб

да те пази

от клетвата...