Че те обичах,

или че толкоз силно го крещях,

а може би

направих го различно,

а може би, напразно оцелях?

Какво да сторя с нас

и с тази обич?

Дали да я заровя под пръстта,

или в олтар от грях

да я положа,

дълбоко да я скрия от света,

че нощем ме изгаря

от надежда,

а денем ме гнети като недъг...

Сърцето ми обвива

в черна прежда

на любовта тъкачът еднорък...

Какъв бе моят грях?

Че те обикнах

и никога не те забравих аз,

а може би

ти с времето привикна

и някъде те пали чужда страст...