и срещата ни просто няма смисъл -

на обичта стъблото се прекърши,

тъй както някой друг го е орисал.

Стоиш сама в мъглата непрогледна

и нервно някакво листо разкъсваш..

На дъх от теб стоя да те погледна

и да си тръгна мълком и разтърсен

от сълзите, които ще посипят

като звезди красивите ти скули,

а после като прах ще се разсипят

под стъпките ни, в самота и хули…