ти едва пристигна

и твоето червило пари

по устните ми пребледнели...

недей..

вратата не затваряй

свали дъждовните си дрехи

и приседни до мене тихо...

а аз сред мрака ще запаля

в камината от черен камък

една свещица

за да стопли

душата ти от студ скована...

а после нежно ще те взема

и ще те понеса нагоре...

към мен

към моите чертози

към моето сърце от болка

и кротичко ще те положа

на балдахина на нощта...

и ще ти шепна цяла нощ

пиян от твоето дихание...

заспивай, обич моя...