Познавам те съвсем отскоро, но не го очаквах. Няколко пъти тихичко се промъквах в душата ти и гледах да не те стресна. Стоях с притаен дъх и ти се наслаждавах, защото в тези моменти излъчваше толкова нежност...
Бяхме заседнали в едно малко и харесвано от теб заведение. Първоначално стоях срещу теб, но после, в хода на вечерта и на питиетата ти някак си неусетно се настани до мен, или аз до теб....
Обикновено жените, които изпиват по няколко питиета стават досадни. Ти изпи повече от няколко, но стана още по-нежна и гальовна. Гласът ти стана още по мек и нежен, а очите ти.... В тях имаше палитра от преливащи и бягащи чувства. Нежност, мъка, страст, недоверие, жажда, огорчение....
Говорехме си за каквото ни дойде на ум и беше хубаво. Смеехме се, след това ставахме сериозни и мълчахме...
Да, с теб ми беше хубаво и да мълча. Стигаше ми да усещам близостта и топлината ти. Беше много човешко и спокойно...
Когато излязохме от заведението още беше топло. Колата беше наблизо но ти предложих да се поразходим и тръгнахме ръка за ръка. После пръстите ни се преплетоха. Наслаждавах се на нощна София и я гледах с други очи.
По едно време ти се отнесе в мислите си и те загледах.... Много си хубава! Червените ти коси, стройната и стегната снага.... След това всичко се сля в един шарен калейдоскоп от усещания...
Отидохме у нас.
Целунах те още преди да влезем във входа, а в асансьора вече те пиех...
У дома беше прохладно и потреперих, докато бавно сваляше ризата ми, а фините ти пръсти докосваха кожата ми... Бях възбуден, Господи, колко бях възбуден.....
Съблякох те бавно, почти с устни..
Чувствах как всеки нерв по тялото ти трепти. Гушнах те и те пренесох на леглото...
Беше прекрасна... Излъчваше такава женска и примамлива мекота...
Устните ми изучаваха всеки милиметър от нежната ти и топла кожа...
Шепнех ти, целувах те и пак ти шепнех...
Може би играта ни продължи часове. Или на мен така ми се е сторило, защото загубих всякаква ориентация за време и място.
После телата ни се сляха. Буквално. Бяхме едно...
Останали без дъх се погледнахме, целунах те, ти леко ме ухапа и се засмя....
Ти никога не си била такава.
Може би и никога няма да бъдеш, знам ли. Ще продължавам да влизам на пръсти в душата ти, да те съзерцавам... И ще се надявам да се срещнем – в онова твое любимо заведение, да седнем първоначално един срещу друг, а после, някак неусетно да се озовем прегърнати...