Страх от щастието.

Звучи парадоксално, като оксиморон, но е така.

Напоследък изпитвам страх, когато се почувствам щастлив.

Не съм развил параноя, а по-скоро става въпрос за натрупвания и неща, които са разбивали душата и емоциите ми на парчета.

Странно... Ако съм щастлив за пет дни, то след това неминуемо поне пет месеца ще ми се ебава майката по всички параграфи. Това съм го установил с математическа точност.

Не виня никой, а и нямам право – животът на всеки един е отделна егоцентрична вселена и всеки властелин сам решава как да го провежда. Само че обикновено моята вселена отива по дяволите...

Е, не се научих, а и вероятно никога няма да се науча, че онова, което аз считам за Любов е чисто идеалистична и ефимерна концепция.

Да, аз мога да живея по правилата на тази Любов, но или не срещам хора, които да разбират и желаят да постигнат, получат, или изживеят това Велико Чувство, или просто такова чувство няма... Прагматизъм, егоизъм и непукизъм – виж, това го има в изобилие.

Наскоро една моя прозорлива позната стигна до извода, че ми е трудно да реализирам връзка така, както аз я виждам, защото имам много високи очаквания за партньорката си.

Това ме накара да се замисля....

Да, жената е права, но ако имаш идеал, нима трябва да правиш компромиси с него? Според мен не трябва, тъй като въпросният идеал ще се превърне в нещо абсолютно различно и неудовлетворително...

Сигурно и аз бъркам, макар да се старая да дам на любимия човек всичко онова, което според мен трябва да се даде, а то е обич, много обич и страшно много обич, без това да е задушаващо, или подтискащо. А, дали бъркам? Не е ли възможно от другата страна да не приемат нещата така, както аз ги приемам и виждам при все, че ми декларират единомислие?

Гадно е! Много е гадно да се страхуваш да си щастлив, защото тогава започваш да чувстваш емоционалните земетресения много време преди да се случат, а това те поставя в едно извънредно напрегнато и тягостно състояние!

Роден съм да обичам и обичам да обичам!

Какво да направя?! Просто съм такъв!

Ебаси танталовото мъчение е моето – виждаш обичта, докосваш я и... тя изчезва...

В момента съм щастлив, но Страхът ме полази..

Усетих лепкавите му пипала да обгръщат душата ми и в гърлото ми се появи Онази буца....

Мамка му!

Нали е безпредметен, любима? Кажи ми...

Съвършената те води за ръката в царството на вълшебствата и щастливите реалности!
Тя обича спокойно, радва се на малките нещица от живота и никога не чувства болка!
Споделям написаното , с тази разлика,че не бива да се ядосваш за това , което се случва около теб и има неблагоприятни последици. ТО е част от живота на всеки.Нека да погледнем на света, от към забавната му страна и го предизвикаме, ще ни се случват по-интересни и по- благоприятни ситуации.
Искрена съм и вярвам , че хубавите мигове ни предстоят! С усмивки:)))))))))

Аз в момента съм невероятно щастлив и се чудя, дали бих могъл да бъда повече от това и честният ми отговор пред мен самия е "не".
Нямам ясна идея, защо пък точно сега се върнах тук, ала за сметка на това моето завръщане ми донесе щастие - надявам се трайно този път :)

талант си да разбираш този живот
кажи как да се сдобия с повече " Прагматизъм, егоизъм и непукизъм ...." понеже ги има наистина и това ги прави "търсени"
напиши как се тренира за тях:)

"Не е ли възможно от другата страна да не приемат нещата така, както аз ги приемам и виждам при все, че ми декларират единомислие?" без да се отнася към теб, защото на 1000% сме различни и живеем в различни светове, поне за момента:))) за една жена е различно, както за един мъж " ...да дава обич, много обич и страшно много обич, без това да е задушаващо, или потискащо..."

поздрави!
заради твоя постинг закъснях за нац.новини:))))

А, така сега... Съжалявам :)))

Ти си много емоционален, чувствителен, искрен, безкрайно талантлив , изпълнен с надежди:)))) А какво по- хубаво от това! Радвам се за теб:)))))

леле, изчервих се :))
Благодаря! :)

E, стига де, верно ли?
За втори ден си на меню - мамка му!
И що, колко живота имаш?
Колко може да боли? Колко пъти може да умре един човек, преди да умре?
Щастливец, умирал си толкова пъти, пък - мамка му!
Ей, я се стегни, че толкова думи написах, а ми се иска да ти лепна един ...
...С най-добри чувства :)))...

Абе, ей! Днес е различно :))))

Стрина Гина, няма да заебе 30 годишен любовник заради тебе, дъртак грозен.

Стрина Гина е за теб, защото не можеш да се класираш никъде - нали си путка, какво да търси в теб една жена? :) Ама, то добре си се кръстил - да те събира майка ти по кравешките лайна с вилица, да те опъне баща ти - какво може да излезе друго от теб :)))
Сега ще ти кажа едно нещо, от което няма никак да стане никак хубаво - аз мога да имам млади и хубави жени и те да ме обичат, а това не ти се случва, защото дори да е лесбийка, една жена никога няма да спре погледа си върху мъж, който се занимава с клюки и интриги и наистина няма нищо мъжко ;)))
Хайде, иди да си ревеш и да точиш сополи над умрялата ти мъжественост и се самобичувай колкото ти душа иска ;)
Между другото, ти не си и путка, защото путката е нещо хубаво и приятно, а това не може да се каже за теб - ти си нещо средно между малариен плазмодий и рядка лятна плодова детска диария :)