Щастливата любов не пише стихове -

завързва ти очите и те води там,

където и сърцето ти не знае,

че има път

Изправя се до нощен светофар да проси

от всеки минувач по блеснал поглед,

а после ги събира в някой скрин

за друг път...

 

Щастливата любов не носи дрехи -

за нея са окови от сребро,

което трябва вряло да изпиеш

след всеки път

Премята те на рамо и те носи

по бляскавия пясък на нощта

за да те скрие много надълбоко

от твоя път...

Щастливата любов не си отива -

на прага ти присяда със усмивка,

подава ти зрънце от свойто аз,

тя с пръст в косите ти слънца рисува,

оплита те сред паяжини от страст,

и няма път

и няма глас,

защото

щастливата любов не пише стихове...

Щастливата любов живее в нас...

Е, нали някой все пак трябва и да го напише ;)

откъм писане е нещастната любов. Доказано...

Ами, да :) Аз и преди съм споделял, че като ми е много хубаво, чат-пат драскам по някой ред :)

диагнозата да не ми стигат 3 блога. Като че ли съм имала колебания, де... ;)

Стихът ти ми хареса, за малко да забравя да упомена!

Мерси ;) Окоза се, значи, че на всичкото отгоре имал и образователен характер :)

даже :))

Хмм, добре :) Направо си почувствах като професор по психиатрия :))

(по-добре от душевад, де)

Хайде, минах с всички профили. Сполай ти и лека вечер! :))

И на теб също :)