Прочетен: 1818 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 28.06.2011 08:02
На пръв поглед нищо необикновено, или по-скоро нищо, което да не ви е познато, но на мен ми направи много неприятно впечатление и ми развали настроението.
Та значи бях в Маракеш в Перник, защото Айвън го нямаше и Дени ме беше помолила да отида за калабалъка и за евентуална помощ. Понякога публиката е по-сдържана и не смее да тръгне веднага да пее, та затова си трябва някой, който да я вдигне.
Пак се получи купон и беше много весело. Имаше рожденички, англичани, част от групата по салса и купонът беше в пълен разгар.
В Маракеш сцената е много малка и свряна между две сепарета, образно казано, като публиката е почти в краката ти.
При втората ми песен, която беше едно много приятно рокче забелязах отляво едно русо и засмяно момиче, което ме снимаше с камера. В хода на самото изпълнение реагирах, но всичко си беше в рамките на сценичното поведение.
Мимоходом отбелязах, че бяха женска компания.
След приключване на изпълнението я попитах, дали може да ми прати клипа и къде и накрая си разменихме координатите.
Вечерта си продължи, момичето си стоеше на масата, танцуваше, аз си бях при моите приятели, танцувахме и ние, закачахме се и всичко беше нормално.
По едно време минавайки покрай масата на въпросното момиче видях, че се снима с една от приятелките си и поисках да се щракна и с нея.
Тогава забелязах и момчето.
Беше дребно и полуизлегнато на дивана. Подканих го да ни щракне и той го направи, но с явна неохота. След снимката размених две три приказки с момичето и тогава забелязах, че онова на дивана ми прави някакви пренебрежителни знаци с ръка.
Загледах го. Крива физиономия... От онези, които за закуска ядат по кило лимони и понеже им сладни, после пият и по чаша оцет.
Кривото повтори жеста, но аз за всеки случай реших да видя, дали пък нещо не съм се объркал.
Отидох и застанах над Кривото и видях колко е дребно... Попитах го, какво има, а то ми отвърна с половин уста (изкривена, естествено), че ми желае приятна вечер.
Погледнах го в очите и го попитах, какъв му е проблемът, а то се смота и каза, че всичко било ок и че нямало проблем.
Обърнах се и си тръгнах, но настроението ми беше паднало с няколко градуса.....
Погледнах към масата и видях Кривото да нарежда на момичето. Момичето е голям симпатяга, но се беше свило и беше като попарено. Като едното нищо Кривото може да го е накарало да дава обяснения, защо съм се снимал с нея. Стана ми жал за момичето, защото се заклевам, че не бях тръгнал да я свалям – просто беше симпатяга и засмяна и исках да се щракнем за спомен.
На зная, какво й е дуднало Кривото, но момичето повече не посмя да ме погледне....
Нямаше как да не го забележа. Сцената беше досами тях и стана интересно. На последното ми парче тя и приятелката станаха да танцуват (Кривото си седеше и ми заприлича на образа на главния герой от “Аз, Клавдий” – така и не стана да се поразкърши), но тя не смееше дори да ме погледне.
За капак Дени реши да прави шоу и взе да им обяснява, колко съм готин и неустоим и как тя не би ме изпуснала, а милото момиче беше в небрано лозе и имах чувството, че иска да потъне в земята....
Издразних се и настроението ми съвсем се скапа! Беше ме яд на Кривото, на тъпата ситуация, на себе си, защото неволно накарах това слънчево момиче да се чувства некомфортно... По пътя към София си мислех за цялата ситуация и пред очите ми все изскачаше сцената с Кривото, което нарежда нещо на обърканото момиче...
Майка му стара, дали това е обич и може ли от обич да тероризираш по този начин уж любимия човек?! Не съм попадал в такава ситуация, нито от едната, нито от другата страна, но това лайно ми развали настроението....
Какво ли е преживяло горкото момиче, мога само да гадая, но очевидно не му е за пръв път....
Както и да е.... Животът продължава.