Стоим в двата края.
Уж си далеч, а усещам топлината и аромата на кожата ти.
Топлите ти големи очи се взират в моите и по гръбнака ми пробягват тръпки, които се разливат по цялото ми тяло...
Музиката...
Шалът...
Дъхът ти...
Целувам те....
Потичаш по мен като топъл летен дъжд....

но Морфин са велики!

Земи слези в зимника и наточи малко армеева чорба, нищо, че е вкиснала, че ти се привиждат стихове :))))

За теб и твоето Слънчице! Хубав стих, много ми хареса!

Хубав ден и на теб :)))
Абе, хора, това не е стих :)))
Или поне аз не разбрах, че съм писал такъв :))

като слайд от един звук...
като облак с наднормено тегло от любов.
Музиката е "О!":)

:))