А толкова рядко виждам усмивки по лицата на хората. Дори и на влюбените... Вървят прегърнати, или за ръка, а лицата им едни такива сериозни, с едно тежко изражение...
Какво ни стана? Този въпрос си го задавам вече доста години и все не мога да намеря отговор, който да ме задоволи напълно.
Та само допреди двадесет години голяма част от тези хора ходеха по улиците усмихнати, разговаряха и се смееха, някои дори пееха!
Ще кажете - Преход! Да бе, съгласен съм, ама въпреки трудностите, въпреки простотиите и отчаянието, нали все пак сме хора? Или вече не сме съвсем, а?
В моето детство и юношество хората се спираха по улиците да си говорят, дори да не се познаваха! Хората си помагаха, пък дори и да бяха непознати! Имаше човещина!
Преход.... Преход, преход, ама не той изтри усмивките от лицата и натика човещината на кучето в гъза! Направихме го ние, хората! За мен времето е спряло. Аз още си живея с онова настроение и нагласите ми не са променени. За мен хората са си пак хора и аз си ги обичам, въпреки борсушкия им вид и оцетеното изражение. Обичам ги и гледам да помогна, ако мога. Това ме прави още по-луд в техните очи, но пък на мен не ми пука!
Е, случва се за благодарност някой да ти ебе майката така, та после да се чудиш, откъде ти е дошло, ама и с това се свиква!
Между впрочем, най-тежките удари с нож в гърба са от хората, които най-много обичаш, на които най-много си държал и за които си направил и невъзможното. Те се чувстват някак задължени да си отмъстят за стореното добро и го правят по начин, пред който изобретенията на Светата инквизиция бледнеят! Питайте ме, мога да ви разказвам дни наред...
Най-лошото обаче е, че и децата се отчуждиха, а това е противно на тяхната природа!
Едно време играехме навън, биехме се, пускахме си кръв, а след пет минути бяхме най-големите приятели!
Побратимявали сме се, смесвайки кръвта си! Да, тогава нямаше СПИН, а и на кой му е пукало! Но с някои от тези побратими се виждаме и до днес и знаем, че всеки може да разчита безрезервно на другия.
Няма да казвам какво е сега - всички знаят!
Добре де, не може преди да сме имали определени качества, а днес вече да ги нямаме! Не може до вчера у нас да е имало човещина, отзивчивост и съпричастност, а днес да сме изтъкани от злоба и ненавист, от непукизъм и безразличие. А най-страшното е, че на това учим и децата си. Ако изобщо ги забелязваме и не гледаме на тях като на хлебарки!
Страшно е! Страшно е, защото това поведение вече е общоприет модел и никой не се замисля над него!
Със сигурност някой умишлено ни докара до това положение, защото има изгода, но няма ли да се събудим?!
Зная за какво говориш.
Когато лекарите ми прочетоха присъдата, тук много хора застанаха до мен и това ми помогна да се преборя! Не само това, естествено, но и това!
Майка пита сина си преди да излезе:
- С какво ще си играеш като излеза?
- С влакчето или с бавачката - зависи тате какво ще избере пръв! :))))))))
Краставите магарета през девет баира се подушват, какво друго да ти кажа :)
Лек ден и на теб :)
Майка пита сина си преди да излезе:
- С какво ще си играеш като излеза?
- С влакчето или с бавачката - зависи тате какво ще избере пръв! :))))))))
А може тате да си играе на влакче с бавачката ;)
Изборът е наш, а не на "някой".
Изборът е наш, а не на "някой".
Интересна теза. И какво зависеше от хората?
Аз съм на принципа - На вълка му е дебел вратът, защото сам си върши работата, но тук нямаше как при обладалото ни овчедушие...
Напълно си прав - това е световна политика, целяща смесване на етносите и размиване на културно-социалните граници.
Така всичко се превръща в лесноконтролируема аморфна маса, лишена от собствени воля и национален идентитет.