Еба ли му майката...

много е шантаво...

прескачам си спирките

изхвърлям пианото

изгарям си дрехите

и твоите също

разхвърлям усмивките

към нощи намръщени

коктейли забърквам

от ласки немислени

а думите бъркам

със мисли неписани

по тялото твое

с езика си пиша

ах! как на алое

дъхът ти мирише

в очите ти – бездна

отново се гмурвам

зовеш ме – сирена

във тебе се втурвам

разпалено късам

оковите плътски

и нежно поръсвам

с божествени пръски

огъня твой...

 

Еба ли му майката...

много е хубаво

седи на скамейката

утрото влюбено

и бавно загръща се

в шала прокъсан...

при мене завръща се

макар да е късно...

Много таланти имаш.

Благодаря ти. Казвали са ми го и преди, но нещо аз самият не го вярвам. Може би за разлика от други хора съм твърде самокритичен, знам ли...

Хареса ми!Все пак, и при мъжете имало романтика, въпреки "Еба ли му майката..."
:-))))))))

Скъпа ми безеднохилядна усмивке, у мъжете има много повече романтика и чувство и не случайно най-големите лирици са мъже ;) Е, некои го играят малко меко в китките, ма пак са се родили с по един чифт топки ;)

"Еба ли му майката...

много е хубаво"
................................
....бих казала!
Ставаш отвсЕкъде!
Ама и ти си падаш по по-млади гаджета май?

Никога не е късно, ама ти си знаеш :)))
Утрото влюбено да се събуди, а после слънчеви зайчета, да си играеш!

Да бе, Жоска... че и не пия, че да ме прилъжат :))))))

Ей, бонбон, ти не беше ли като мен Стрелче ;)

Как помниш?
То това е диагноза :)))

Ами, паметлив съм, нищо, че в оня период не знаех, ще ме бъде ли, няма ли :)