Постинг
22.06.2011 17:39 -
Закъсняло
Много късно дойде...
твойта пролет изтръгва
стон от моята есен,
носи приказни багри
на зелени морави,
на кокичета бели
и на цъфнал жасмин...
Аз съм тъй уморен
и не мога да тръгна
редом с твоите стъпки,
жълта драма наднича
към прозореца зимен,
леден дъжд се излива
и ме втриса от студ...
Много късно дойде...
ще приседнеш до мене
топло в мен ще се сгушиш
ще ме гледаш любовно
и с невинни очи,
докато те целуна
и заплача над теб...
Хубаво!
Не е писано от предния...;-)))
цитирайНе е писано от предния...;-)))
Напротив ;)
цитирайСвали предишното......не струва
И двете струват, но на теб другото не ти харесва - приемаш го някак лично, но няма да правя предположения защо :)
цитирай
5.
анонимен -
поздрави!
23.06.2011 17:43
23.06.2011 17:43
страхотно е-звучи ми като изповед-
нежно,мелодично,но и някак си...
категорично
цитирайнежно,мелодично,но и някак си...
категорично
Благодаря - те моите стихове сами се пишат :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене