"- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.

- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си отговорен за твоята роза...
- Аз съм отговорен за моята роза... - повтори малкият принц, за да го запомни."

 

Дали някой някога се е замислял над тези думи? Може бе, но ми се струва, че все по-малко хора са склонни да разсъждават в тази посока...

Какво е розата днес? Тя не е този обожествен фетиш, заради който едно същество с нежна и ранима същност ще предприеме пътуването с еднопосочен билет... Днес розата не ухае - тя е просто лъскава. Като евтина курветина в "Бедрум". Тя отдавна е превърнала бодлите си в пипала, листата си в мухоловки, а ароматът си в слоган....

Бедни мой Принце! Тя продължава да има същото капризно поведение, но то не е част от великата Игра на Любовта, а пресметнато и премерено действие за облага.... Ти си взимай намордник за овцата, но от мен да знаеш, че твоята роза иска да бъде изядена, смляна и изходена - това е нейната ценностна система и въжделение, това са нейните мечти...

Бедни мой Принце! Тя флиртува с вятъра и му нашепва мръсотии, а той вие от възбуда! Само ти не го чуваш...

Знаеш ли, на твое място бих донесъл един разкошен букет от рози и небрежно бих го оставил пред Розата... Как мислиш? Дали ще й хареса идеята да се превърне в нещо много красиво, но мъртво?  Опитай, мой бедни Принце! Може пък там да се таи разковничето!

Иначе животът ти ще протече ярко и буйно, като на малък метеорит, навлязал в земната атмосфера!

Ярко и буйно, но и ...... кратко!

Не се надявай, че тогава твоята роза ще заплаче! Обзалагам се, че дори няма да осъзнае, че си загубил живота си за нея. Розите са големи егоисти, Принце! Те признават само слугинската ръка и само от нея се боят! Защо ли? Защото имат идентична душевност, лишена от възвишеност.... Слугинската ръка е Повелитяля на розите, а ти си просто Обожател....

Повярвай ми, мой бедни Принце! Розите мразят своите Обожатели... Защото розите не могат за обичат от сърце....

малко трудно ще си посториш розариум с голи приказки за любов
всъщност вярваш ли си?

Хайде, дай отначало, започни да мислиш и изложи нещата ясно и смислено, че иначе е като в Полет над кукувиче гнездо :)

Цинизъм ли долавям?
Понякога си мисля, че точно когато човек започне да гледа на нещата от този ъгъл, тогава има най-голяма вероятност да бъде опроверган, без даже да разбере.
Хей, струва ми се че си близо... още малко търпение :)))

Ами, знам ли... То понякога и целият живот не стига :)

Много хора мислят по тази тема, аз също, нищо, че съм жена!Не знам защо е този негативизъм, и това ти отношение...дано се лъжа в преценката си.
Бях го писала в коментар под твой постинг, и ще го напиша отново...Мисля, че всеки индивид, е отделна личност.Няма значение дали си мъж, или жена - всеки с гените си, всеки с мисловните си възможности и лично възпитание.
http://smile999.blog.bg/poezia/2011/02/02/rozata-na-malkiiat-princ.677947

:)

Живяла някога малката роза. Тя не била червена, както е модерно, по-скоро розова. И чакала Принца. Но, той все не идвал... Убол се на големите, лъскави, розища и седнал край градината. Зяпал, възмущавал се, но си седял там. Тръгвал, връщал се, но не посягал към нея.
Защо не ме обичаш, малки Принце, отронила сълза малката розова роза? Нима не вдъхваш уханието на моите цветове, из зад гнилочта? Нима не ме виждаш, макар да не съм тъй огнена?
И тъй дни наред агонизирала малката беззащитна роза в морето от РСБ (Рози Само за Букети!!!) Чудела се тя, дали на него въобще му пука? Търси ли я още?
Искало и се да го боцне, да му помаха, но той би все по-отчаян и все по-далече...
(Това не е опровержение на вашия пост, просто ме провокирахте да споделя нещо лично. Беше удоволствие да ви чета, благодаря!)

На мен пък ми хареса Вашата гледна точка :) Благодаря :)