Всъщност Миметата са на различна възраст и въобще не е задължително да се казват именно по този начин, но аз съм си ги кръстил така и така ще си останат в моя разказ. Обикновено това са красиви много млади, или вече по средата между двадесет и тридесет годишни момичета, които търсят нещо "по-така"...
Когато се запознаете, Мимето те гледа с открито възхищение на селско дете пред сергията със захарен памук на годишния панаир, а зад погледа й наднича едно очакване, че ти може би си онзи Дейвид Копърфилд, който ще преобрази живота й с магическа пръчка. Има и страшен хъс, който в крайна сметка изяжда главата на Мимето.
Та седите си вие с Мимето и си разговаряте едно такова мило и приятно и ти се кефиш на обожанието, което сладкото същество ти засвидетелства. От дума на дума се стига и до това, къде аджеба да се отиде на вечеря.
Ти, понеже си видял доста Мимета и си преценил, че и това е от категорията, уж случайно изтърваш, че може да вечеряте в Уно.
Мимето е във възторг и сияе! Боже! Уно!!! Бо монд, чичковци с пари, светски личности, клуб на избраните! Очите на Мимето приличат на светофари....
Паркирате пред Уно и се качвате по стълбите.
И тук започва интересното. Мимето влиза първа, а насреща й се изправя портиерът-гардеробиер, който се опитва да й кавалерства и да й вземе горната дреха.
Мимето е потресена! Не знае, какво да прави и в очите й се чете обърканост и безпомощност, докато те търси с поглед... Ти се усмихваш извинително и портиерът те поглежда разбиращо. Помагаш й да се съблече и оставяте дрехата на гардероба. Тръгвате нагоре по стълбите, а ти вървиш и съзерцаваш приятно полюшващата се красива задница на Мимето и си мислиш за съвсем други неща.
На площадката ви поема сервитьорът и прави с Мимето Tour d`honeur, та да се уверят другите мъже, какъв точно екземпляр се е появил, предвид факта, че екземплярът е нов.
Мимето съвсем не изглежда вече нафукана, а по-скоро притеснена, защото е наблюдавана и от мъжете, но и от жените по техните маси, а това е много тежко състезание, защото онези са с няколко бутика и козметични салона напред.
Накрая сядате, като се опитваш да задържиш стола на Мимето, а то милото съвсем е изгубило ума и дума.... Но страшното тепърва предстои...
Идва менюто и съответният избор, който накрая се оказва твое задължение...
Идва и виното и сервитьорът искрено се забавлява да предложи дегустацията на Мимето, което вече е почти готово да ревне.... Е, това също минава някак си.
Слдва отдих с приборите и яденето. Разговори и известно успокоение на Мимето. Междувременно се учите, че кавалерът пали цигарата, долива чашата и ред други такива мили неща...
Накрая плащаш и се наканвате да ставате.
Следва кратка борба между сервитьора, Мимето и стола на Мимето. Тя печели, защото е по-млада, бърза и силна и сама си издърпва стола. Гледа почти победоносно....
Докато ти станеш тя вече стърчи на стълбите, та се налага да и прошушнеш, че дамата и кавалерът се движат en bloc.
Преодолявате портиера, излизате, сядате в колата и Мимето те пита - "Нали бях страхотна?!!"
Ама на теб какво ти пука, нали...разни други мисли се въртяли в главата ти.
На всички в Уно, и най-вече -на теб, е ясно всичко за Мимето.
То да си му мисли нататък в живота.
Без да се замисля казвам "ДААААААААААААААААААААА" :)))))
Не, не й виках... Говорих й спокойно и с мноооого любов ;)):РР
Вари го, печи го, картофа си е картоФ, не става пържола.:-)))))))))))))))
А за каките няма да пиша, защото ще има драми ;)
Всяко нещо на местото му ;)