Прочетен: 2596 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 16.06.2011 08:07
Ако има нещо, което основно да характеризира мъжете, то това е тяхната пожизнена и стремителна склонност към (не)порастване.
Дали е по вина на тестостерона, или се дължи на нещо друго, но мъжете сме си тъпи и упорити като овни и общо взето за нас е присъщо да тичаме с рогата напред срещу влака, хеле ако до линията дремят бледо заинтересовани стада от овце.
В повечето случаи мъжът запазва детето в себе си и си остава същия дрислив, но изпълнен от собствената си гордост ревльо, който най-често заменя майка си с жена си.
Ще прескоча детството и ще стартирам от юношеството, когато в главата на полово осъзналия се проекто-мачо трайно се настанява оня греховен образ на дамското междукрачие, който ще определя поведението и съдбата му до.....докато му става. След това ще се превърне в мил мъдрец, или в свадливо старче.
Първоначално, поведението на нашия герой е като поведението на младо и разгонено куче, което души под всяка другополова (а в последно време и себеподобно полова) опашка, но въпреки усещането, че е най-красив, умен, привлекателен, смел и силен, незнайно защо притежателките на подопашните съоръжения нещо не му се отварят... (ние вече знаем защо, защото ни е известна теорията за Цената, ама нашият прохождащ мъжкар и хабер си няма).
След меко казаното фиаско, гордият наш герой се замисля и установява, че нещо не е наред... На помощ идват “печените” приятели с “богат” опит и разните му там писания по въпроса, като “Мъжът и жената интимно”, което за нашия приятел е по-скоро “Мъжът и ръката интимно”.
В крайна сметка нашичкият се угажда смътно, че опашатите не си дават току тъй най-драгоценното, ами го използват като форма на разменна търговия.
Първоначално сладоледът и платения вход за дискотека + две, три бири вършат работа, ама вървейки напред нещата стават все по-комплицирани и скъпи.
Опашатите вече подмятат за разни транспортни съоръжения, произведени на територията на бившата ФРГ, за някакви острови и карнавали посред зима и тем подобни...
И понеже мъжете се развиваме с няколко години по-бавно, героят няма никакъв шанс да се изплъзне от лепкавите паяжини, скриващи заветното междукрачие и се хвърля да учи, да прави кариера, да печели пари, положение, да построи (купи) малък замък за принцеската, да й дари лелеяното возило и така нататък, и така нататък...
Обаче...
Обаче, когато е постигнал (и ако е постигнал) тези екстри, нашият юнак е вече пораснал...
Възрастта, в която порастването настъпва е между 39 и 42 години по григорианския календар и тогава с нашето пораснало момче нещо се случва....
Случва се това, че проглежда, а проглеждането не винаги води до радостни и приятни гледки за собственика на съответния чифт очи.
Та, проглеждайки, нашият първо оглежда прилежащата територия, а след това се обръща и вижда и извървения път..
В 99% от случаите гледката и резултатите не му харесват, защото установява, че непрестанно капризната принцеса се е превърнала в ехидна и самоуверена кикимора, която удивително способно изсмуква плодовете на труда и бъхтенето му...
И колкото повече гледа, толкова повече положението не му харесва, което в един момент води до мъдрото решение да го промени.
Съвсем по мъжки и тестостеронно героят прави tavula rasa и започва отначало...
А дали?
Ако се вгледаме по-внимателно ще установим, че просто има смяна на жената...
Кикимората, въпреки сърцераздирателните вопли за неблагодарния мъж (все едно тя го е хранила, а не той нея..), сополивите истерии за горките деца (които вече не са деца), както и други разни там похвати по Станиславски, е принудена да признае, че водата я е дръпнала сериозно и че не може да се мери с младата и напориста мацка, от която лъха на щедри плътски обещания и удоволствия...
И нашият льольо сменя стария дракон за млада пиявица...
Е, в интерес на истината той преживява подем, а и ако изключим повечето комерсиални връзки, доста често мъжът среща своята Голяма и Истинска Обич. Той вече е пораснал и наистина е готов да бъде Мъж! Готов е да създаде и отгледа деца, да се грижи за тях и да им даде всичко онова, от което имат нужда, но най-вече бащина обич, отношение и най-важното – време!
Много пъти съм си мислил, към кого е по-щедра природата и на кой е дала повече. Ако трябва да съм искрен, според мен мъжът е по-облагодетелстваната половинка, защото той умее да се възторгва по детски до края на дните си, защото по-рядко изпада в зависимости, като тези на вече добилият популярност ПМС и съответен цикъл, не е толкова завистлив и е далеч по-широко скроен, много по-късно спуква гумите, няма климактериум, който да убие емоционалността му, има по-добри сензомоторни реакции, умее да работи в екип, без да се дразни до смърт и да мрази колегата си за новите дънки и ...... много и много “и”.
Започнах настоящия разказ с това, че за мъжете е типично (не)порастването. Продължавам да го твърдя, но си мисля, че това е най-добрата ни черта, която ни пази през целия ни житейски път и ни помага да не се уморяваме и отегчаваме до смърт....
А и Малкият принц никога не порасна, нали...
Нищо де, всеки има лично виждане.:-)
Хубав ден, с усмивки и обич, около теб!
Напиши ти, какво се вижда от твоята ;)
17.06.2011 01:39
