Странно е да нямаш сянка...
Старите хора казват, че само мъртвите и върколаците нямат сянка, а аз не съм нито едното, нито другото. Поне не и в буквалния смисъл на думата.
А моята сянка ме изостави. Просто спря преди три години и отказа да мръдне оттам, където за последно видях усмивката на моята голяма обич...
Нещата продължиха своя естествен ход, Земята се въртеше, слънцето изгряваше и залязваше, хора умираха и се раждаха, а тя стоеше сиротна и чакаше....
Колко пъти ходих да й обяснявам, че всичко е свършило, че няма никакъв смисъл да стои и да чака, но – уви! Тя ме поглеждаше с бездънните си очи, поклащаше глава и през сълзи ми се усмихваше...
А, питате как живях и живея без сянка?
Как... На празен ход... Всичко преминава покрай мен, отбелязвам го, дори участвам, но е далечно и сякаш не се случва на мен, а на някой друг...
Вървя по плажовете и все се надявам, че изведнъж ще видя моята сянка да крачи усмихнато до мен.
Зиме спирам и се ослушвам, дали няма да доловя скърцането на стъпките й в снега....
През есента се опитвам да я примамя в закътаната просека на някоя гора и да я накарам да ми изплаче болката си...
Болката...
Господи, нима заради моята болка стои там и чака?! Или защото моята сянка е станала част и от самата нея и сега се разкъсва, накъде да хване....
Само да можех, с най-голяма радост бих й я дарил... Така, или иначе ми е все едно – моята сянка няма да се върне при мен, защото се плаши от тъгата ми....
Написах това преди известно време, не много отдавна. Бях в Сатурнова дупка и си виках - Хайде, от дупката е. Не може да ти е толкова празно и пусто.
Не може, ама може.
Днес излязох от съответната дупка, но вместо да се почувствам някак по-ведър и свеж (дори слънцето не бе декемврийско), усещам същата празнота, ако не и по-голяма...
Тези дни осъзнах едно - увредил съм се емоционално. В смисъл, относно връзките ми... Не мога да престана да Я търся и да сравнявам, а това е пагубно!
Разбирам, че започвам да Я идеализирам и фетишизирам в голяма степен, а това няма да доведе до нищо добро...
Лоша работа... Започвам да Я превръщам в някакво божество, а както знаете, хората изобщо не щат да се срещат с божествата си, а и последните не правят опити по въпроса...
И знаете ли кое е най-страшното? Не мога да харесам жена, а това никога не е било...
Мамка й и любов!
Моята работа стана като в оня виц с мравката и слоницата, където слоницата умряла по време на първата брачна нощ, а мравката си казала - Е, и какво сега? Една нощ кеф, цял живот копане!
Та и аз така се докарах...
Слушай какво, сянко! Я си дигай дърмите и се връщай, че да си заживея като нормален средностатистически мъж и да не ходя като ампе и ни жив, ни умрял!
ТЯ, Нейна Светлост Най-Обичаната си пита путката и сигурно и не се сеща, че ни се ебава майката и че ти дремеш и чакаш Годо не само да дойде, ами и да си иде пак и да дойде...
Ако си сянка на място ще се върнеш и ще се влачиш подире ми, а няма да кесиш на майната си и да лееш призрачни и сенчести сълзи...
Аз заради теб не мога да си хвана жена, така да знаеш!
Че коя нормална жена ще дойде при мъж без сянка! То мъж без сянка си е напарво като младоженек без хуй!
Много си гадна и не зная с какво да те залъжа...
Ако ми повъртиш още малко такива номера, аз ще те зарежа, пък тогава върви на майната си и си реви и точи сополи!
Не мога повече! Не разбираш ли?!
Три години и кусур ходя без сянка! Бях стигнал почти до оня свят, ама издрапах, та се върнах...
Живее ми се, Сянко! Още ми се живее, ама нямам радост...
Гледам хората из улиците и се чудя, дали не съм се превърнал в някакъв бездушен предмет....
Ужасно е!
Хайде, аз пак ще ида си легна, Тя сигурно пак ще дойде в съня ми да си мълчи, на сутринта пак ще съм ни жив, ни умрял, ама поне се надявам, че когато изляза на светло ще видя теб...
А това вече е от днес....
Много са интересни писанията с продължения, нали?!
А ако скоро Сянката ми се окаже по-далновидна от мен?
Ако моята смотана Сянка е вярвала повече от мен, ако тя е ЗНАЕЛА, че нищо не се губи, тогава?
Тогава е може би далеч по-разумно не Сянката да ходи подир мен, а аз да се движа и да я следвам...
Ще поживеем, ще видим...
Само се чудя, с какъв шрифт ще дописвам следващия път....
Е, скъпа моя Сянка, следва да призная, че тъпата ти упоритост е била необходима.
Успяхме да се съберем тримата пак там, на същото място.
Всъщност, ти си стояла непрекъснато там и всеки ден си я виждала,
Може да си й говорила, но нали си сянка и само аз те виждам, Тя надали изобщо те е чула...
А сега?
Ти не си се върнала окончателно при мен, но и не е да не те виждам чат-пат наоколо.
Чудя се, какво ли си намислила...
И СЪВСЕМ НЕ Е БЯЛА...
ТОЕСТ, ИСКА Й СЕ ДА БЪДЕ "БЯЛА И ДОБРА", КАКТО В ПЕСЕНТА -
НО УВИ...
ДО БЕЛОТАТА И ЧИСТОТАТА ИМА СВЕТЛИННИ ГОДИНИ...
... ЗАЩО ЛИ?
ЗАЩОТО - НИТО СЪМ МИМЕТО, НИТО СЪМ МАРА ...
И ЗАЩОТО НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА РАЗБИРАШ И ДА ЗНАЕШ ВСИЧКО В ТОЗИ ЖИВОТ!
"КОЙТО МНОГО ЗНАЕ, БЪРЗО ОСТАРЯВА"- народна поговорка
:) ;)
... ЗАЩО ЛИ?
ЗАЩОТО - НИТО СЪМ МИМЕТО, НИТО СЪМ МАРА ...
И ЗАЩОТО НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА РАЗБИРАШ И ДА ЗНАЕШ ВСИЧКО В ТОЗИ ЖИВОТ!
"КОЙТО МНОГО ЗНАЕ, БЪРЗО ОСТАРЯВА"- народна поговорка
:) ;)
Ами, добре
