имам страх от тишината,

от мислите ми

като призраци надвиснали

и да не би

пристигайки зората

в червената си

като кръв девича ризница

да те открадне...

Недей заспива...

и не спирай да ми шепнеш,

докато в тебе

кротко съм се сгушил,

а топлата ти гръд

ухае, сякаш

Бог душата е разтушил,

над мен се е смилил

за сетен път......

Но ти заспа

и в стаята в сумрака

залутах се,

ръцете ми те търсеха...

и горко осъзнах –

за теб бях плакал

насън... и  сам...

измислил съм те някак

тъй приказно красива....

за да ти кажа простичко

недей заспива....