Ако Малкия принц

бе пораснал,

навярно

би станал

генерал,

прокурор

и търговец на рози,

но поет не би бил,

не би имал звезда

и лисица – мъдрец,

нито гладна змия...

Той остана си

малък

и на нощния свод

на Вселената

в мрака

сътвори си дворец –

похлупак от стъкло,

през което да гледа

как светът се руши,

как убиват звезди,

как цветя се израждат

във отровен капан

и във своя чертог

като в топла утроба

ще заспи уморен,

а насън ще теши

неродената роза,

неродения грях

много влюбен,

но сам...

Преди малко ровех за мои клипове и видях този, направен по един мой стих...
Не зная кой го е направил, защото този ник нищо не ми говори, но честно казано се трогнах, а това напоследък ми се случва твърде рядко...
Благодаря!

Позволи си да бъдеш по-податлив на емоции.
Защо се трогваш рядко?
Няма какво да те трогне?
Или си станал много кораво копеле?
....................
Стихчето е хубаво.

Не зная. Не е да не позволявам, но са твърде малко нещата, които успяват да ме докоснат, а защо, самият аз не зная...
Благодаря за оценката.
Аз не го бих го сложил в графата с добри мои стихове, на като гледах клипа и го възприех някак си по нов начин....

Марине и без да го изгледам визуализирано мога да ти кажа, че творбата ти е чудесна!