Не, че е нещо ново за мен, защото поради факта, че живея срещу хотел Плиска, навремето им се бях нагледал... Преследваха женската част на руските групи и разправяха какви ли не басни  и фентъзи-та за чутовните си подвизи, с едва ли не полу-богините от Голямата земя.... Аз съм ги виждал въпросните полу-богини и да си призная и сопола си не бих хвърлил на тях, ама нейсе.... Да се пълни бройката е важно.

Сега пак ги виждам, но не къде да е, а тук – във всеобхватната и задоволяваща всичко Мрежа.

Е, понаедряли са, паласките са по-широки от раменете, ама пък нали има сака...

Бръчките са старателно позапълнени с ботокс и приличат на напъващ се да сере котарак, а останалото? Останалото е снимков мат`рял...

ТОЙ сред 20-30 знойни гаджета, които с такова отегчение позират на снимката, че направо ти иде да се самообесиш.. Ама пък нашият гларус така се е надул, че има риск всеки момент да получи инсулт.... А това изобщо не е за подценяване предвид възрастта и навиците...

Репертоарът също не се е променил. Същият е съставен от дежурния набор с поовехтели вицове, на които хората се смеят от благоприличие, плюс някакви басни за отминали времена на свинско либидо, за които момите възклицават – “Ауууууууууу, верноооооооо..... Ами.......... Абе....”...

Тъжно е.

По принцип самото застаряване си е тъжно и доста нелицеприятно нещо, но ще перифразирам Великия комбинатор и ще кажа, че проблемът с преживяването на застаряването си е проблем на застаряващите и следва да се справят, кой както може....

Хубаво е човек да има млад дух, хубаво е да се опитва да се бори за място под слънцето, но все ми се струва, че за това не трябва да се докарва да става посмешище.

Колкото и да не ти се нрави, че те е дръпнала водата, че комплексите ти те гризат, като невиждал две седмици храна тигър, все ми се струва, че можеш да запазиш някакво достойнство и да не ставаш за ташак на народонаселението, ставайки рекламно лице на народната поговорка “На дрът гъз – зелен бъз!”....

А може би и аз да съм в грешка, а?

Може би трябва да се снимам с всички добре изглеждащи гаджета в заведенията, в които ходя, да правя звездни селекции и да ги превръщам във фетишизирани албуми?

Кой знае, може пък и да ми върже и върволицата пред вратата ми да стигне от кино Изток до Лъвов мост?

Марине, Маринееееее.... Тикво проста! Кога ще се научиш да си капитализираш познанствата....