Имало някога едно човече от нищо. Имало нос от нищо, уста от нищо, дрехи от нищо и винаги се обувало в нищо. Тръгнало на път по едно шосе от нищо, което не водело никъде. Срещнало една мишка от нищо и я попитало:

 - Не се ли страхуваш от котката?

- Не, разбира се – отговорила мишката от нищо – в тази страна от нищо има само котки от нищо, които имат мустаци от нищо и нокти от нищо...

  

(Джани Родари)

Някак си естествено се сетих за тази възкратичка приказка от Джани Родари.
Днешните препирни ми я припомниха, а и не само.
Замислих се, че живеем в държава от нищо, със закони от нищо, с финансова и трудова система от нищо, гласуваме за нищо, мълчим за нищо и накрая напускаме държавата от нищо, та белким намерим нещо...
Е, нищо...

И аз не! Но живеем в точно в нищо - огледай се!

Да, Бат Бойко и Цвъти, Волен Сидеров, Ахмед Доган, Първанката... Освен това има и други хубави неща, като пенсионери лекари и инженери, които кротко си ровят из кофите, цигански гета и каруци в центъра на София, съдебна и охранителни системи, които работят по незнайни критерии, здравна реформа, безработица - все хубави и весели неща, както и това че сме първи по ракови заболявания и сърдечна смъртност, а пък сме на последно място по доходи - направо да си свиркаш и да се чудиш за какво по-напред да харчиш - дали да си купиш Ферари, или Парис Хилтън за месец ;)