във виолетов здрач облечена

за сетно сви крилата си и кацна

на огъня на бялата ми свещ

и даже болка не почувства,

а само плахо трепна

от допира на жълтото езиче

и стори ми се, че усмивка

чертите й направи по-красиви,

защото сля се с любовта...