Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2009 16:27 - СЛУЧАЯТ В МАНАСТИРА "СВ. ГЕОРГИ" В ХАДЖИДИМОВО
Автор: cudo Категория: Други   
Прочетен: 23910 Коментари: 9 Гласове:
6

Последна промяна: 11.07.2009 14:24


 

Комисия наречена Богослужебна се събира всяка година. Нейни членове са митрополити от четири области. Чудото, което ще се доказва, трябва да е предварително документирано в специален протокол, под който трябва да има подписите на поне четирима членове на специалната комисия и още толкова свидетели. След свидетелство за знамение Синодът изпраща свои представители, които разпитват свидетелите, правят оглед на мястото на събитието, снимат икони и взимат "веществени" доказателства. Когато е открит неизвестен гроб, за който се предполага, че съхранява свети мощи, свещениците прибягват и до услугите на лаборатории от Института по криминалистика към МВР, който изследва намерените останки и прави експертиза на черепа и костите, за да установи възрастта на починалия. Представителите на Богослужебната комисия, които изследват чудесата, са задължени да мълчат. Те имат право да говорят само тогава, когато информацията не би накърнила интересите на Църквата. Всеки митрополит има право да записва в своя книга знаменията, на които е присъствал или пък са му били разказани.

image

ДЕЛО 62/12027 или случаят в манастира "Св. Георги" в Хаджидимово 

 Свидетели - Монасите и Митрополит Натанаил *, Симеон Андреев, Иван Куташев,

* За да не се спекулира с фактите и легендите, Неврокопският митрополит Натанаил е разпоредил на монасите да записват всяко събитие, което смятат за необичайно.
image
Там са се случвали знамения от време "оно", но  първото чудо от по-нови времена датира от 2002 г. След кръщение там шестгодишното полурусначе Иван Куташев прогледнал. Детето по рождение било с атрофия на зрителния нерв. Лекарите нито в Русия, нито в България се наемали да дадат сто процентна гаранция за положителен резултат след една евентуална операция.

"Дойдох в Хаджидимово само с детето. Тогава семейните ни отношения със съпруга ми бяха в криза. Едва бях събрала пари за път, нямах излишни левчета за кръщенето. Въпреки това един от монасите го извърши безплатно не само за сина ми, но и за мен - разказва майката на сляпото тогава дете Наталия Куташева. - Преспахме няколко нощи в манастира, всяка сутрин бяхме на служба. Чудото не настъпи веднага, а започна да се проявява постепенно след около седмица. Без каквато и да е операция, един ден детето ме попита: "Мамо, какво е това?", сочейки ми нещо, за което нямаше понятие как да обясни, тъй като не бе виждало светлина до този момент. Оказа се, че е започнал да различава отблясъка на слънчев лъч в огледалото. Като го заведох при лекаря в ИСУЛ, той ме взе за откачена. Вероятно си е мислил, че съм се побъркала от мъка по детето.

След известно време, през което малкият

започна да вижда все по-ясно

контурите на предметите, и докторът, и колегите му се убедиха, че не си измислям. Сега вече сме приятели с тях, но не говорим за чудото, в което, мисля си, те все още не могат да повярват, макар че виждат как синът ми вече чете и пише свободно, та макар и с голям диоптър очила", разказва щастливата майка.

Впрочем станало така, че скоро след поклонението й в хаджидимовския манастир съпругът й се върнал при нея и детето.

Симеон Андреев също е сред изцелените. Като 17-годишен младежът почти ослепял след катастрофа. Последвали многобройни обикаляния по болници и всякакви медицински светила, но безрезултатно. За нещата, които се случват в Хаджидимово, той научил от бабата на своя съученичка.
image

Преданието

   Преданието е съхранило следния разказ за построяването на храма: На овчаря дядо Атанас Лазаров,  на сън му се явил един млад мъж, възседнал бял кон. Той му казал да започне разкопаването на могилката, на чието място по късно бил построен храм. Дядо Атанас не обърнал внимание на съня си. Но следващата вечер сънят се повторил и това накарало стареца да го разкаже на своята съпруга. Тя също не го взела на сериозно и като се присмяла казала, че това си е негово внушение. На третата вечер младият мъж пак се явил и настоявал още на сутринта да започне копаенето. Този път след като се развиделило дядо Атанас оставил овцете на бабата и се заловил за лопатата. Турците, които имали имот около тази могила, го видели и започнали да уговарят да се откаже от начинанието си. Макар да не отстъпвал, старецът видял, че не може да се разбере с тях и си отишъл. Вечерта младежът му се явил и му казал да не се бои от хората, които му пречат, защото ще бъдат заставени да отстъпят. Така вече окуражен дядо Атанас отново отишъл и се заловил за работа. Турчинът, чиято нива, около 5-6 декара, била разположена от южната част на могилата, излязъл с воловете си да я изоре. Като видял, че на могилата се копае, отишъл да провери каква е работата. Щом разбрал, че тук ще става “вакъф” ядосал се и изпъдил стареца с бой. През това време воловете му били легнали да почиват. След като изгонил дядото, той ги подканил да станат, но те не помръдвали. Започнал да ги бие, пак не ставали. Хората, които му се притекли на помощ, се заинтересували, каква е причината такива хубави волове да не могат да се изправят на крака. Като разбрали, че е изпъдил гяурина и дори го е бил, не одобрили постъпката му. “Защото, - казвали те – шом този човек е дошъл тук да копае без никой да му плаща, тук вече има ръка Аллах”. Накарали го да викне стареца за да продължи работата си. Когато дядо Атанас се върнал, турчинът отишъл при воловете и още при първото подканяне животните се изправили, готови за работа. Слисаният турчин ги закарал в дома си, а нивата дарил на манастира. Това е първата подарена на манастира нива, която и днес е негово владение.

След това никой вече не се опитвал да попречи на разкопаването.

 

Дори дошли помощници и работата потръгнала. След няколко дни дядо Атанас открил икона на св. Георги, която била напълно запазена. Това въодушевило всички. Присъединили се още помощници и за кратко време било издигнато параклисче, в чест на св. Георги.

След завършването на параклиса, първа грижа било да се изгради сграда за поклонниците. Такава била построена на етапи западна от храма. Посещаемостта на това свято място още от първите му години на създаването му е била голяма.

Когато се събрали средства, необходими за построяването на по-голям храм, започнали да търсят начин да се сдобият с разрешително за строеж. По онова време без Султански ферман било немислимо започването на обществени сгради. Църковниците заедно с дядо Атанас отишли и помолили бея на селото да отиде в Цариград и да извади необходимия Султански ферман. Беят, който бил благосклонен към българите, се съгласил. Заминал за Цариград и не след дълго донесъл фермана, който определял храмът да бъде вкопан два метра в земята. Майсторите се опитали да изпълнят това указание, но се оказало невъзможно, тъй като опряли на камък. Наложило се беят отново да отиде в Цариград и да извади нов ферман. Всичко било уредено със забележката: прозорците да бъдат малки, като се определяли размерите им. За свидетелство оставени 3-4 такива прозорчета а останалите през 1905 г. са разширение. 

 image

Със съвместните усилия на вярващите от околността, а и вън от нея, през 1864г. храмът бил напълно завършен, а през следващата 1865г. – бил осветен и отворен за богомолци.

Иконата, която била намерена при първите разкопки, се пазела в св. олтрар и не била изнасяна за поклонения. Затова постепенно била забравена и не и се е отдавала особена почит. През 1961г. по настояване на църковното настоятелство на манастира с председател прот. Трифон Симитдчиев, тя била изпратена, чрез Неврокопска митрополия, в Академията на науките за освидетелстване. Установено било, че датира от 1750 или от 1800г. На 6 май 1961г. е върната в св. обител осветена от Неврокопския митрополит Пимен и изложена за поклонение.

 

Така повече от век манастирът, посветен на св. Великомъченик Георги в с. Хаджидимово, се развива и благоустроява благодарение на усърдието и ревността, проявени от обгрижващите го игумени и енорийски свещеници. Това свято място, което св. Георги сам си е избрал, винаги е било и ще бъде почитано. По молитвите на светия мъченик, който е освободител на пленените, защитник на бедните и лечител на болните и доднес вярващи получават изцеление на своите духовни и телесни немощи.

 

В архива на Светия синод е описано как манастирът е изгарял до основи няколко пъти. След което монасите сами възстановявали обителта. Те вярвали, че по този начин Господ иска да им покаже колко е временно и тленно всичко земно и ставали още по-усърдни в молитвите си. След последния пожар спрели да палят кандило през нощта. Дори и тези, които трябвало по канон  да разнасят светлина  от двете страни на Спасителя, пред иконите на Св. Богородица и Св. Георги.

Преди Великден на 2003 г. двама от братята, както обикновено обходили цялата църква и загасили кандилата навсякъде. Но какво било изумлнието им , когато на сутринта те били запалени. Само тези четири - двете страни на Спасителя и пред иконите на Св. Богородица и Св. Георги.  Помислили, че е случайно и на следващата вечер отново ги загасили. На сутринта те отново разнасяли светлина. Никой не знаел как става това. След свидетелството за знамение в манастира пристигнала комисия от Синода. Всички виждат как с изгрева на слънцето кандилата се запалили сами. Сякаш невидима сила ги докосвала и дарявала с огън.

 

ИКОНАТА

 

Сред чудесата, записани в Светия синод, е и иконата на Св. Георги в Хаджидимово, рисувана през XV век.

Всеки път, когато църквата гори, само тя оцелява. И макар че на няколко пъти е изравяна от тлеещите останки, цветовете й са запазени непроменени. През 2004 г. иманяр я открадва. На другия ден се спъва и падайки, си гълта езика. За 15 дни изпада в кома. Когато идва на себе си, връща иконата в манастира.

 

Монах Серафим си спомня:

"Никой повече не смее да краде от нас. Една вечер, точно преди празника на Свети Георги, в църквата дойде възрастна жена. Падна по очи пред иконата и започна да плаче. Молех се до нея, а тя ми разказа: внучето й било много болно. Не можело да ходи. Остави детенцето да спи пред иконата. И след една седмица то започна да се оправя. На другата година го доведе в манастира. Беше го хванала за ръка и детето ходеше самичко. Чудото - това е благодатното действие на вярата."

 

 

 

св. Серафим Софийски:

Възлюбени, нека вярваме така, както вярва светата Православна Христова Църква. Нека имаме чиста, проста, детска вяра. Само такава детска вяра — без колебания и съмнения — ще ни даде чудотворна молитва. Само такава вяра ще разкрие в нас тази благодат на Светия Дух, която живее в нас от момента на кръщението и която получаваме и в другите Тайнства на светата Църква. Само такава вяра ще ни дарува божествена сила да побеждаваме злото, винаги и неотклонно да изпълняваме всички спасителни Божии заповеди, за да се съединим с Христа и да участвуваме в Неговата божествена радост и тук, и в Небесното царство.
Пречистата Дева Мария първа е повярвала в основоположната християнска истина — във великата тайна на Въплъщението на Бога от Нея. Затова Тя е нашата първа Учителка в истинската Христова вяра. В същото време Тя е и нашата първа Застъпница и Ходатайка пред Божия престол. Нека по Нейните всесилни молитви да се осъществят в нашия живот думите на Божественото Писание: С вяра ходим, а не с виждане (II Кор. 5:7); по благодат сте спасени чрез вярата (Еф. 2:8); тази е победата, която победи света — нашата вяра (I Иоан. 5:4). Амин.

 

 

Послепис:

 

 Онези, които искат да видят чудо, могат да го съзрат дори и в трептенето на въздуха над запалените свещици. Но за да бъде доказано едно знамение по каноните на Църквата трябва да се премине през дълга и сложна процедура. Процедура, достатъчно тежка и сериозна, за да се отсеят заблудите.

Какво точно е чудо? За свещеника или монаха чудото е нещо съвсем простичко. Стига да имаш вяра, вяра колкото едно синапено зрънце, тогава върху теб ще се изсипе Божията любов. Без условности. Родителите, които водят болните си деца да преспиват под икони, също знаят: чудо - това е изцелението.





Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

1. katan - Поздравления за начинанието!
30.05.2009 16:36
Аз самата съм кръстена в този манастир преди...много години!
Може би затова и с мен се случват чудеса.
Бях на косъм/не, бях преминала половината от косъма/ от най-страшното нещо за хората, а Бог ме спаси и ми даде сили и вяра за по-нататъшен живот.Благодаря МУ!
цитирай
2. анонимен - интересно
30.05.2009 17:29
къде се намира този манастир?
цитирай
3. анонимен - за вярата
30.12.2009 14:00
Вярвай в чудеса за да ти се случат! Ако не допускаш, че в този свят всичко е възможно, няма да получиш нищо. Този на когото са се случили чудесата е бил убеде, че има такава опция и затова ги е допуснал.
Лично на мен са се случили няколко необясними случки и затова съм убедена, че има сила която ние сами можемда потърсим и да получим.
цитирай
4. анонимен - BOJESTVENO MISTO OBI4ANO OT MEN
24.01.2010 23:04
Krastena sam tam predi mnogo godini ot pop TRIFON v grobi6tata blizo sa tlennite ostanki na maika mi enerrgiata koiato plu4avam ot tam e spicialna ivsi4ko tova me kara da 4uvstvam tova miasto 4ast ot men PLOVDIV
цитирай
5. анонимен - спешно
31.05.2010 15:42
много моля, кажете записва ли се предварително за спане там!!!
БЛАГОДАРЯ!!!!
цитирай
6. анонимен - записване
08.08.2010 10:09
Ако искате да спите на храмовия празник трябва да се обадите предварително. През другото време свободно можете да се настаните.
цитирай
7. анонимен - Хаджидимово
14.09.2010 17:03
Благодаря за статията, храмът е на чудесно място, но в момента го ремонтират, всъщност от известно време тече ремонт всеобхватен. Вижда се вече, че църквата ще стане мнооого хубава.
цитирай
8. анонимен - zapitvane
09.11.2011 18:09
mojeli nqkoi da mi dade tel.nomer na manastira mnogo blagodarq pretvaritelno ispratetego na novimen@abv.bg
цитирай
9. анонимен - Запитване
19.04.2012 20:43
Може ли някой да ми даде информация за телефон на манастира, предварително благодаря. Моят e-mail e: mencho_mencho@abv.bg.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cudo
Категория: Хоби
Прочетен: 1504547
Постинги: 80
Коментари: 440
Гласове: 3467
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол
1. Любим линк
2. Наука, изкуство, хоби, бизнес Приятелската обич казва: "Ако някога се нуждаеш от нещо, аз ще съм тук"
3. Раннохристиянската базилика край село Лютиброд
4. Любим линк
5. muzika
6. Любим линк
7. Приказката не свършва дори и тогава, когато Героите спрат да Вярват в нея, защото има Надежда щом Сърцето все още Тупти!
8. Бързо, ефикасно и безопасно! Независимо дали Вашето Ранчо е 500кв/м или Хасиендата Ви е 20 кв/м, няма проблем, Джеронимо е насреща.
9. блогът на Мина
10. Ти си такъв,каквото е твоето силно желание. Каквото е то,такава е и волята ти.
11. По дрехите посрещат, а по визитката запомнят. Всеки ден средно се срещаме с четирима непознати. За някои от нас, тези срещи са голям шанс да намерям нови полезни контакти. При тези същите срещи, вече се е превърнало в ритуал обмяната на визитни картички.
12. Да спасим шест годишният републикански шапион по карате на България
13. Бизнесът ми носи 4 000 000 на година. Само не казвай на съдружника ми. Имам хубава дългокрака секретарка. Само не казвай на жена ми. Въобще аз съм толкова умен и оправен! Само не казвай на никой, че отново сам си говоря!
14. Сърцето на царя е в ръката на Господа, както потоците водни: Той го насочва, накъдето поиска " /Притч.21:1/