Какъв бе моят грях?
Че те обичах,
или че толкоз силно го крещях,

" Колко незначителни и неприветливи изглеждат те в благоуханната пролет, когато кокиченцата и минзухарите обличат изящните си дрешки и изпъстрят земята с бяло, лилаво и жълто, когато листните пъпки разтварят пеленки и от всеки клон надни...

 Като куче пред прага ти кротко е легнала,
а очите й чакат някоя ласка,
кой ли знай, откога тихо там е заседнала,