Добре де, защо се забави толкова?
Не, не протестирам и не те упреквам.  Просто мъничко ме е яд. Яд ме е за това, което сме изпуснали, пропуснали и неизживяли...
Имам усещането, че сме заедно от много време.

 Беседката,
в която с теб се любихме
прегърна розовият храст

 Ти никога не си била такава.
Познавам те съвсем отскоро, но не го очаквах. Няколко пъти тихичко се промъквах в душата ти и гледах да не те стресна. Стоях с притаен дъх и ти се наслаждавах, защото в тези моменти излъчваше толкова нежнос...