"- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш...

 Много късно дойде...
твойта пролет изтръгва
стон от моята есен,

Снощи успяха да ме накарат да яхна метлата!
Ебаси жените има... Просто не е истина!
Идват във фейса, пускат ми покани за приятелство, харесват всичките ми снимки по бански, обясняват ми, каква съм скала, продължава се в някакъв разгово...

 Да ме обичаш точно осем часа –
от вечерта до утрото свенливо
и да строшим рубинената чаша