Стоя и гледам разплакания прозорец, загледал се в навъсената посивяла планина.
Добре му е на него. Сълзите му текат и след това се усмихва блеснал и прероден.
Защо ли прозорецът може да плаче, а аз не? Нима е по-чувствителен и по-емоц...