Не си отивай...
ти едва пристигна
и твоето червило пари

 

 Не искам да те губя красота
на топлото ми рамо кротко сгушена.
В сърцето ми все още е нощта

Добре де, защо се забави толкова?
Не, не протестирам и не те упреквам.  Просто мъничко ме е яд. Яд ме е за това, което сме изпуснали, пропуснали и неизживяли...
Имам усещането, че сме заедно от много време.

 Беседката,
в която с теб се любихме
прегърна розовият храст

 Ти никога не си била такава.
Познавам те съвсем отскоро, но не го очаквах. Няколко пъти тихичко се промъквах в душата ти и гледах да не те стресна. Стоях с притаен дъх и ти се наслаждавах, защото в тези моменти излъчваше толкова нежнос...

 Страх от щастието.
Звучи парадоксално, като оксиморон, но е така.
Напоследък изпитвам страх, когато се почувствам щастлив.

 Не знам защо, ама когато слушам министърчето Дянков, пред ушите ми изплува един друг юнак с подобно произношение и дикция, но докато Ахмед само се заканва, нашият роден все още не мъртъв терорист направо ни еба майката!!!
Има и друго - к...

 Пътят се виеше из планината, а ранното слънце ту ме заслепяваше, ту се процеждаше през заснежените иглички на подпрелите небето вековни мури.
Беше валяло дни без прекъсване, а снегорините бяха изградили две огромни бели стени отстрани ...